4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
С., 27.05.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 201/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 9235 от 17.06.2010 г. по ч. гр. д. № 6693/2010 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 70 състав разпореждане от 25.03.2010 г. по гр. д. № 5587/2010 г. за отхвърляне на подаденото от същото дружество заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 13 000 евро, включваща: 10 000 евро – цена по договор, сключен с нотариален акт № 102, том ІІ, рег. № 13 536, дело № 277 от 20.10.2009 г. на нотариус М. Ш., рег. № 042; 2 000 евро – ДДС върху цената и 1000 евро – неустойка за неизпълнение на задължението за заличаване на вписаната върху имота ипотека.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му и за уважаване на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК. Развива подробни съображения срещу извода на съда, че представеният документ по чл. 417, т. 3 ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В тази връзка твърди, че игнорирайки представените във въззивното производство документи – удостоверение от 18.05.2010 г., издадено от Службата по вписванията при Агенцията по вписванията и копие от нотариален акт № 102, том ІІ, рег. № 13 536, дело № 277 от 20.10.2009 г. с отбелязвания на частично заличаване на вписана ипотека, решаващият състав е нарушил разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК, като е приел за недоказано неизпълнението на поетото в т. ІV.2. от същия нотариален акт задължение на длъжника за заличаване на ипотеката върху процесия имот – гараж № 44.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по значими за делото въпроси, а именно: дали правата по нотариалния акт следва да се реализират само по исков ред и следва ли официалният документ по чл. 418, ал. 3 ГПК за установяване неизпълнение на задължението на длъжника, какъвто е удостоверението от Службата по вписванията, да се представи със заявлението или същият може да бъде представен и във въззивното производство. По отношение на първия въпрос касаторът поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което се позовава на определение № 462 от 29.07.2009 г. по ч. т. д. № 307/2009 г. на ВКС, І т. о. и определение № 418 от 04.12.2008 г. по ч. т. д. № 464/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., а по отношение на втория въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което Софийски районен съд е отхвърлил заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК- нотариален акт, въззивният съд е приел, че този документ е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника за претендираните в заявлението суми, тъй като възникването на вземанията е обусловено от неизпълнението на задълженията на ответника по т. ІV.2. от нотариалния акт да заличи в срок до 31.12.2009 г. учредената и вписана договорна ипотека по отношение на имота, предмет на нотариалния акт. Решаващият състав е посочил, че не може да бъде обсъждано представеното с частната жалба удостоверение № 22700 от 18.05.2010 г. на Службата по вписванията и че същото следва да бъде предмет на разглеждане в евентуален исков процес между длъжника и заявителя, в който да бъде преценявана неговата доказателствена стойност на писмен документ по чл. 178 и сл. ГПК и за проверка на истинността му съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК при направено оспорване от страна на ответника. В тази насока съдът е развил съображения, че по аргумент от разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК, не може да бъде взето предвид наличието на други данни, извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, освен данни относно изискуемостта на вземането, какъвто настоящият случай не е, тъй като неизпълнението на задължението на ответника за заличаване на ипотеката в срок е основание за възникване на задължението за връщане на платената цена и заплащане на неустойка, а не конкретно за изискуемостта на това задължение.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато.
По отношение на единия от поставените въпроси – този, свързан с момента, в който следва да се представи документът по чл. 418, ал. 3 ГПК, не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че този документ не следва да бъде обсъждан в заповедното производство, е аргументиран не с несвоевременното му представяне, а с това, че същият е относим към възникването на самото задължение, а не към неговата изискуемост. Следователно, посоченият въпрос няма характеристиката на обуславящ изхода на делото, което съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходима преценка за наличието на заявеното в тази връзка основание по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК.
Макар да е от значение за конкретното дело, другият поставен от касатора въпрос – дали правата по нотариалния акт следва да се реализират само по исков ред, чийто смисъл е всъщност в това как следва да бъде доказано заявеното вземане – от самия документ по чл. 417 ГПК или и с документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, този въпрос отново не може да обоснове допускане на касационния контрол. Представените от касатора съдебни актове не доказват поддържаните по отношение на него основания – нито противоречие с практиката на ВКС, нито противоречивото му разрешаване от съдилищата. И двете определения са напълно неотносими към така поставения въпрос – определение № 462/2009 г. на ВКС, І т. о. съдържа произнасяне по въпроса за предявяването на записа на заповед за плащане, с оглед настъпване на изискуемостта на вземането по него и възможността за ангажиране отговорността на издателя по реда на чл. 237 ГПК /отм./, докато с определение № 418/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. е. даден отговор на въпроса допустимо ли е допълването на издадена заповед за незабавно изпълнение по отношение дължимата законна лихва. Предвид различието между въпросите, разрешени с цитираните два акта и въпроса, разрешен с обжалваното въззивно определение, посочената практика не доказва основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Поради недопускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество внесената от частния касатор държавна такса в размер на сумата 112.25 лв. /разликата над дължимата такса в размер на 15 лв./ следва да му бъде върната.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9235 от 17.06.2010 г. по ч. гр. д. № 6693/2010 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав.
ОСВОБОЖДАВА внесената [фирма], [населено място] по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 112.25 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: