3
Определение по ч.т.д.№ 196/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
С., 29,06,2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 196 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 2021 от 07.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 2996/2011 год. на Софийския апелативен съд. С това определение е потвърдено Определение № 8886 от 15.06.2011 год. по гр.д.№ 6019/2011 год. на Софийски градски съд с което първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по предявеният от [фирма] срещу П. С. И. и [фирма] иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД.
Предмет на установяване е нищожността, поради липса на предмет, на сключения на 09.01.2008 год. между П. И. и [фирма] договор за спогодба с който са уредили правоотношенията по сключен между тях договор за заем от 08.10.2007 год.
Твърдението на ищеца е, че договор за заем между ответниците не е сключван, поради което и договорът за спогодба, уреждащ последиците му, е нищожен. Правният си интерес основава на това, че [фирма], в качеството си на кредитор на И. е инициирал изпълнително производство срещу него, в резултат на което е запориран дружествения дял на И. в [фирма]. В случай, че бъде установена нищожността на спогодбата, искът по чл.517 ал.3 ГПК, което [фирма] е Бил овластен да предяви, щял да бъде отхвърлен.
За да прекрати производството по делото, градският съд е приел, че установителният иск е недопустим, поради липсата на правен интерес, тъй като претенцията ще бъде отхвърлена и ако [фирма] заплати на взискателя стойността на дружествения дял на И., което би дължало и нему в хипотезата на чл.125 ал.3 ТЗ. До същият извод е стигнал и Софийският апелативен съд, който е посочил, че в производството по чл.517 ал.3 ГПК ответникът [фирма] би могъл да противопостави довод за липса на свое задължение към длъжника, но не и да установи недействителност на изпълнителния титул поради порок в правоотношенията между взискателя и длъжника.
Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се сдържа искане за отмяна на въззивното определение, като са изложени и доводи във връзка с естеството на спора.
В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е посочил 3 въпроса, на които той счита, че трябва да даде отговор ВКС. Конкретно основание по чл.280 ал.1 ГПК не се сочи, но позоваването на Решение № 40/2011 год. по гр.д.№ 1385/2009 год. на ІІ г.о. на ВКС; Определение № 318/10 год. по гр.д.№ 177/2010 год. на ІІ г.о. на ВКС и Определение № 314/2011 год. по гр.д.№ 309/2011 год. на ІІ г.о. и твърдението за противоречие с тях обективира хипотезата на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.
Първият от посочените въпроси – има ли [фирма] правен интерес от провеждането на иска е въпрос по съществото на спора.. Общо е поставен и въпросът има ли способи за защита на дружеството, поставено в хипотезата на чл.517 ал.3 ГПК, освен да заплати припадащата се на длъжника част от имуществото. Третият от поставените въпроси е дали е идентична хипотезата на чл.517 ал.3 ГПК с хипотезата на изплащане дял на изключен съдружник или с хипотезата на заплащане на ликвидационен дял.
Становището на настоящия съдебен състав е, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, тъй като нито един от посочените съдебни актове няма връзка с въпросите, посочени по-горе. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради липсата на противоречива съдебна практика по прилагането на чл.517 ал.3 ГПК. Нормата е ясна, тъй като изпълнението е насочено срещу вземане на съдружника-длъжник, съизмеримо с имуществените последици от прекратяване на членството му при изричното препращане към чл.125 ал.3 ТЗ относно способа за определянето им.
Вземането на съдружника при прекратяване на членството му не е поставено в зависимост от негови задължения към трети лица, като единствената разлика е, че плащането е към кредитора му.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2021 от 07.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 2996/2011 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.