О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София 22.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 155/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Д. и И. С. Д., двамата от гр. Р., подадена от пълномощника им адв. В, срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 345 от 05.10.2009г. по в.гр.д. № 712/2009г., с което е оставено в сила решението на Русенския районен съд, № 56 от 29.04.2009г. по гр.д. № 1338/2003г., с което е унищожена на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД упълномощителната сделка по пълномощно № 10688/29.10.2002г. /с което Ю. Д. Я. е упълномощила Т. Н. Д. да извършва посочените в същото действия, включително да се разпорежда със собствения на Я. апартамент № 16 в гр. Р. като договаря със себе си/, и е прогласена на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожност на договора за покупко-продажба на същия апартамент.
Ответниците по касация Я. З. М. , В. Л. Д., Б. Л. Н., М. Л. Д., Д. И. И. и Т. Г. И. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска за унищожаване на упълномощителната сделка въззивният съд е приел, че поради тежки психични заболявания упълномощителката Ю. Я. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея, както и да ръководи постъпките си при подписване на пълномощното. Искът за нищожност на извършената въз основа на това пълномощно продажба на жилището на Ю. Д. от упълномощената Т. Д. сама на себе си, съдът е уважил поради липса на съгласие за извършване на сделката.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите Т. Н. Д. и И. С. Д., молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса за правната квалификация на иска за нищожност на покупко-продажбата, като твърдят наличие на противоречива съдебна практика. Излагат доводи, че иск за унищожаване на сделка за продажба на недвижим имот с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД не може да се води от наследниците на починалото лице, ако приживе не е имало производство за поставянето му под запрещение. Прилагат решения и определения на ВКС
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените критерии за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
Поставеният от касаторите въпрос е по прилагането на чл. 31, ал. 2 ЗЗД – относно възможността да се иска унищожаване на договор след смъртта на лицето, който въпрос не е предмет на делото и поради това не е от значение за решаването му. Исковете по чл. 31, ал. 1 ЗЗД относно упълномощителната сделка и по чл. 26, ал. 2 ЗЗД относно покупко-продажбата, са предявени приживе от упълномощителката, а наследниците й са встъпили в процеса при условията на чл. 120 ГПК /отм./. Приложената съдебна практика, както и решението на въззивния съд отразяват трайно установеното становище, че сключените сделки от дееспособно лице, което към момента на сключването им не е могло да разбира и ръководи действията си поради душевна болест или слабоумие са унищожаеми /чл. 31, ал. 1 и 2 ЗЗД/, а не нищожни поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Така с представеното решение № 1117/99г. ВКС,ІІ г.о. е прието, че неспособността да се разбират или ръководят действията по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е налице при слабоумие и душевна болест, а липсата на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля по причини извън слабоумието и душевната болест. В случая унищожена на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е упълномощителната сделка /така както е прието и в приложеното решение № 858/77г. ВС/, а покупко-продажбата е прогласена за нищожна поради липса на валидно изразена воля – липса на упълномощаване. В този смисъл е и представеното решение № 1344/2002г. ВКС, ІV г.о. – сделката, сключена от дееспособни лица, които не са могли да разбират или да ръководят действията си, е унищожаема, а не нищожна поради липса на съгласие.
Тъй като не се констатира твърдяното противоречиво прилагане на разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД , нито се аргументира необходимост от промяна на съдебната практика, ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 345 от 05.10.2009г. по в.гр.д. № 712/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: