2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София, 03.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 674 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 7233 от 31.10.2017 г. по гр. д. № 6722/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 97631 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 733/2017 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Д. В. Й. от [населено място] против С… п…, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала по трудов договор длъжността „съдебен администратор“ при С… п…, [населено място]. Основните ? трудови задължения са включвали планиране, организация и ръководство дейността на съдебните служители; отговаряла е за управлението на административната дейност на съдебните служители; за организиране разпределението на дейностите между отделните служби и съдебните служители; за създаване на условия за ефективна работа на служителите; за осъществяване контрол по спазването на трудовата дисциплина и координиране на деловодната и архивната дейност, както и изпълнението на други възложени задължения. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества на служителя за изпълнение на заеманата длъжност на 20.12.2016. г., когато на служителката са били връчени предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, уведомление за прекратяване на трудовия договор поради неспазване на срока на предизвестието и заповед за уволнение. В уведомлението и в заповедта за уволнение работодателят е посочил, че за неспазения срок на предизвестието ще бъде заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, а в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е отразил причините, довели до невъзможност за ефективно изпълнение на възложената работа. Като мотиви за уволнението по чл. 328, ал.1, т.5 КТ работодателят е посочил липса на организираност, на ангажираност към трудовия процес, на съобразителност, комуникативност, прояви на разсеяност и небрежност. Изложил е и обстоятелства, свързани с незадоволително изпълнение на основните задължения на съдебния администратор: липса на ефективен контрол по отношение на работата на Унифицираната информационна система (УИС) на Специализираната прокуратура, в резултат на което данните са били въвеждани непълно и неправилно; не са били извършвани необходимите ежемесечни проверки и не са правени доклади относно коректното въвеждане на данни в УИС; неупражняван контрол по отношение на организацията на дейността на съдебните служители; неправилно подреждане и съхраняване на протоколите за случайното разпределение на преписките и досъдебните производства; непълно и неточно въвеждане на данни за преписки и наказателни производства, както и на данни в книгите за досъдебните производства, за задържаните лица, за преместване на дневници; липса на организация за извършване на годишни медицински прегледи на магистратите и съдебните служители; неизпълнение на конкретни задължения относно процедури по възлагане на обществени поръчки и при покупката на активи и използването на услуги и др. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че работодателят е упражнил надлежно потестативното право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Доводът, че трудовият договор е прекратен, без да са изложени мотиви за липсващите на ищцата качества е приет за неоснователен, тъй като заповедта за уволнение изрично препраща към връченото на ищцата на същата дата предизвестие, което съдържа подробно изложение на обстоятелствата, въз основа на които работодателят е счел, че ищцата не притежава професионални и лични качества за ефективно изпълнение на заеманата от нея длъжност. Като неоснователен е отхвърлен и доводът за неспазено предизвестие – работодателят се е възползвал от уредената в чл. 220 КТ възможност да не спази срока на предизвестието, като заплати съответно обезщетение. За безспорно доказана е приета и липсата на професионални качества за ефективно изпълнение на заеманата от ищцата длъжност в рамките на трудово правоотношение, продължило за период от година и девет месеца. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото е прието, че описаните в предизвестието пропуски в дейността на ищцата не представляват дисциплинарни нарушения, тъй като не се дължат на съзнателно поведение или поведение при груба небрежност, а на наличието на трайна обективната невъзможност на ищцата да изпълнява ефективно заеманата от нея длъжност. Исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от Д. В. Й.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): какъв е разграничителния кретирий между липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение като основания за прекратяване на трудовия договор; има ли заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК конститутивни правни последици по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение, когато срокът на предизвестието не е спазен и спазено ли е изискването за мотивиране на заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК, когато в нея не са изложени мотиви и не препраща към друг акт, съдържащ мотиви за уволнение поради липса на качества за изпълнение на работата. Приложени са решение № 120 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 5128/2013 г., ІV г.о., ВКС; решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г., ІV г.о., ВКС; решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г.,ІV г.о., ВКС; решение № 81 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г., ІV г.о., ВКС; решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 804/2011 г., ІV г.о., ВКС; решение № 22 от 04.02.2014 г. по гр. д. № 3146/2013 г., ІІІ г.о., ВКС; решение № 72 от 05.02.2010 г. по гр. д. № 2356/2008 г., ІV г.о., ВКС.
Ответникът по касационната жалба С… п…, [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага становище са неоснователност на касационната жалба. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът за разграничителния критерии между липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение като основания за прекратяване на трудовия договор не дава основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, неизпълнението или неефективното изпълнение на възложената работа могат да се дължат както на липсата на качества за изпълнение на работата – на обективната невъзможност да бъде изпълнявана ефективно, така и на виновно поведение на работника. Преценката за причините, довели до неизпълнение на работата е на работодателя, който определя на какво основание да прекрати трудовия договор. Когато задължението за точно изпълнение на възложените трудови задължения е резултат на виновно поведение, то това е основание за налагане на дисциплинарно наказание. В този случай работникът е проявил съзнавана небрежност по отношение на работата си, за разлика от хипотезата, в която неточното, неефективно изпълнение на работата не е резултат на небрежност, а на обективна липса на възможност на работника да се справи с възложените му трудови задачи. Когато по преценка на работодателя работникът безвиновно не изпълнява трудовите си задължения ефективно; когато обективно не притежава необходимите качества за възложената му работа, основанието за уволнение е чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. При спор за законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, преценката на съда се свежда до това дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти. В този смисъл са постановени приложените към касационната жалба решение № 120 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 5128/2013 г., ІV г.о., ВКС, решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г., ІV г.о., ВКС, а също и решение № 420 от 8.01.2013 г. по гр. д. № 1014/2011 г., IV г. о.,ВКС; решение № 267 от 2.11.2017 г. по гр. д. № 818/2017 г., IV г. о., ВКС. Придържайки се към тази константна практика и след преценка на доказателства по делото, въззивният съд е приел, че неизпълнението на основните задължения на ищцата не се дължи на инцидентна съзнателна проява, представляваща дисциплинарно нарушение, а е резултат на трайна и безвиновна невъзможност на служителката ефективно да се справя със задълженията за заеманата от нея длъжност.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът дали заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК има конститутивни правни последици по отношение на прекратяването трудовото правоотношение, когато срокът на предизвестието не е спазен. Въпросът е разрешен в съответствие с установената практика по приложението на чл. 335, ал. 2 КТ, съгласно която в случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието, като меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, решила да се възползва от законовата възможност да не спази срока на предизвестието. Когато една от страните заяви, че не желае срокът на предизвестие да бъде спазен, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение, като тази страна дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ (решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о.) Съобразявайки така установената практика, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 20.12.2016 г., когато е връчена заповедта за уволнение – когато волеизявлението на работодателя е достигнало до адресата, а чрез заплащане на обезщетението по чл. 220 КТ са уредени последиците от неспазване на срока за предизвестието.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса спазено ли е изискването за мотивиране на заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК, когато тя не съдържа мотиви и не препраща към друг акт, който да съдържа мотиви за уволнението. Въпросът не е обуславящ изхода на правния спор – във въззивното решение е прието, че заповедта за уволнение препраща към предизвестието, връчено ведно с нея. Независимо от това, съдът е съобразил константната съдебна практика (решение № 81 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г., ІV г.о., ВКС, решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 804/2011 г., ІV г.о., ВКС), съгласно която заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК задължително трябва да бъде мотивирана, но това може да бъде направено и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Съобразил е, че в предизвестието за уволнение работодателят е изложил подробно обстоятелствата, въз основа на които е стигнал до заключение, че служителката не притежава професионални и лични качества за ефективно изпълнение на длъжността „съдебен администратор“, предвид което правото на защита на ищцата в съдебния спор за законността на уволнението не е нарушено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в производството по чл. 288 ГПК в размер на 100 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7233 от 31.10.2017 г. по гр. д. № 6722/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. В. Й. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на С…. П…. сумата 100 (сто) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: