3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
[населено място], 04.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 6691 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. Ш.-П. и П. Д. Ш.-Т. чрез пълномощника им адв. М. срещу определение №2083 от 08.07.2013г. на Пловдивски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№2119/2013г., с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждане № 1707/12.04.2013г. по гр.д. № 186/2008г. на Карловски районен съд за връщане на въззивната им жалба.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът неправилно приема, че е обжалвано решението от 21.01.2013г., а не решението от 20.02.2013г. за поправка на очевидна фактическа грешка. Ж. считат, че не са имали правен интерес да обжалват първото решение, защото с него са удовлетворени претенциите им за начина на извършване на делбата. Именно затова са обжалвали решението за поправка на очевидна фактическа грешка и това е видно, както от съдържанието на жалбата, така и от срока, в който е подадена, и от отбелязаното върху известието за доставяне при изпращане на жалбата по пощата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че решаването на въпроса относно основанията за връщане на жалби, с оглед да не се създава съдебен произвол и отказ от правосъдие, е от значение за точното прилагане на закона и допринася за развитието на правото. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба Н. И. Ш. я намира за неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №186/2008г. на Карловски районен съд е за съдебна делба. С решение от 21.01.2013г. съдът е извършил делбата като е разпределил делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК: в дял на Н. Ш. е поставил ПИ 36498.502.8 по кадастралната карта на [населено място] с площ 430 кв.м. на стойност 17 467лв., а в общ дял на Н. и П. Ш. е поставил ПИ 36498.502.7 с площ 533кв.м. на стойност 21 653лв., като е осъдил Н. Ш. да заплати парично уравнение на дяловете. В мотивите съдът е посочил, че намира за справедливо и законосъобразно разпределението по вариант ІІ от допълнителното заключение на вещото лице, тъй като при него имотът се поделя поравно и разликата в квадратурата на двата новообразувани дяла е само 1 кв.м. Видно, че според посочения от съда вариант втори двата новообразувани имота са с площи 481 и 482 кв.м., съответно със стойности 19540лв. и 19580лв., а според вариант първи имотите са с площи 533кв.м. и 430 кв.м, съответно с оценки 21 653лв. и 17 467лв.
В срока за обжалване са подадени и от двете страни молби за отстраняване на очевидни фактически грешки. Н. Ш. е претендирал поправка на площите и оценките на имотите, посочени в диспозитива, а Н. и П. Ш. са претендирали поправка на мотивите относно предпочетения от съда вариант по заключението – първи, вместо втори. Съдът е уважил молбата Н. Ш. като е постановил решение от 20.02.2013г., с което е поправил площите на двата имота и стойностите им – първият дял е с площ 482 кв.м. и е на стойност 19 580лв., а вторият дял е с площ 481 кв.м. и е на стойност 19 540 лв.
В срока за обжалване на това решение, на 12.03.2013г., по пощата е подадена въззивна жалба от страна на съделителките Н. Ш. и П. Ш.. В нея те сочат, че са недоволни от постановеното решение по делото, с което им е разпределен имот с площ 481 кв.м. на стойност 19540лв., а на другия съделител имот с площ 482 кв.м. на стойност 19580лв. Съдът е изискал от жалбоподателите да уточнят дали обжалват решението от 21.01.2013г. или решението за поправка на очевидна фактическа грешка от 20.02.2013г. С молба от 11.04.2013г. жалбоподателките са посочили, че обжалват решението от 21.01.2013г. При това уточнение Карловски районен съд с разпореждане от 12.04.2013г. е върнал жалбата като просрочена.
С обжалваното определение по ч.гр.д. № 2119/2013г. Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение жалбата на Н. Ш. и П. Ш. срещу разпореждането за връщане. Посочил е, че срокът за обжалване на първоначалното решение от 21.01.2013г. е изтекъл на 18.02.2013г., а жалбата е подадена на 12.03.2013г., поради което е просрочена.
При преценка на изтъкнатите основания за допускане на касационно обжалване съдът счита, че такива не са налице. Жалбоподателите не са формулирали конкретен правен въпрос, разрешен от съда и обусловил крайните му изводи, а поставянето на такъв въпрос съставлява общото основание за достъп до касационен контрол съгласно чл. 280, ал.1 ГПК и разясненията по прилагането на разпоредбата, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Най-общо жалбоподателките сочат въпроса за основанията за връщане на жалбата. В случая жалбата им е върната като просрочена след като съдът е взел предвид извършеното от тях уточнение на предмета на обжалване. Въпреки дадените от въззивния съд подробни указания какво следва да съдържа изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателките формално са се позовали на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, без да мотивират това допълнително основание за допускане на касационно обжалване в съответствие с указанията по прилагането му, дадени в т.4 на горепосоченото тълкувателно решение.
Ето защо, касационно обжалване на определението не може да бъде допуснато.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2083 от 08.07.2013г. на Пловдивски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№2119/2013г., с което е оставена без уважение частната жалба на Н. Д. Ш.-П. и П. Д. Ш.-Т. срещу разпореждане № 1707/12.04.2013г. по гр.д. № 186/2008г. на Карловски районен съд за връщане на въззивната им жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: