1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
ГР. С., 13.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.05.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №329/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на М. Н. срещу определение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №240/12 г., с която е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд от 18.01.10 г. по гр.д. №844/09 г., на осн. чл.304 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима.
ВКС на РБ, състав на трето г.о., като разгледа частната жалба я намира за неоснователна поради следното:
С обжалваното определение молбата за отмяна е оставена без разглеждане поради неспазен тримесечен срок по чл.305, ал.1,т.5 от ГПК. Прието е, че макар да не е страна в производството, в което е постановено решението, чиято отмяна иска, молителката е знаела за делото, видно от молбата й пред първоинстанционния съд. Затова следва да се счита, че е узнала за решението по см. на чл.305, ал.1,т.5, вр. с чл.304 от ГПК най-късно към влизането му в сила с постановяване на определението по чл.288 от ГПК на ВКС, трето г.о. от 30.12.10 по гр.д. №735/10 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение /чл.296, т.3 от ГПК/. Това определение е окончателно и не се връчва на страните – арг. от чл.7, ал.2 от ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 1.12.11 г. след преклузивния тримесечен срок по чл.305, т.5 от ГПК и е недопустима.
Тези изводи не се споделят от настоящия състав на ВКС, тъй като според състава са относими за случаите, когато молителят е бил страна и е уведомен за производството, в което е постановено решението – опр. по гр.д. №12/11 г. на второ г.о., опр. по гр.д. №5351/08 г. на второ г.о. на ВКС и др.
В процесния случай молителката – съпруга на ищеца Б. Н. не е страна по делото, независимо от заявеното пред първоинстнационния съд в нейна молба на л.164, че знае за заведените искове. Затова формално няма задължение да следи за хода и приключването на делото. За нея срокът по чл.305, т.5 от ГПК тече от фактическото узнаване на решението и при липса на сигурни данни за по- ранно узнаване следва да се приеме, че е узнала за решението на сочената в молбата за отмяна дата 17.10.11 г. / р. по гр.д. №121/12 г. на трето г.о. на ВКС/.
Въпреки това крайният извод на ВКС в обжалваното определение за недопустимост на молбата за отмяна е правилен, но по други съображения: молителката няма качеството на лице, спрямо което решението има сила, макар то да не е било страна по делото, както изисква чл.304 ГПК.
От исковата молба е посочено и е прието за установено в мотивите на въззивния съд, че процесният имот е наследствен, а това значи личен на ищеца – чл.22 от СК. В т.12 от ППВС №2/77 г. е указано, че двамата съпрузи са необходими другари и следва да участват съвместно в процеса, когато предмет на спора са техни общи вещни права и постановеното решение следва да е еднакво спрямо двамата. В такъв случай неконституирането на единия съпруг по делото е основание за отмяна на решението по чл.233 от ГПК, отм. / сега чл. З. ГПК/.
В настоящия случай делото, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е образувано по спор за личен на съпруга – ищец имот. Молителката няма качеството на необходим другар по чл.216, ал.2 от ГПК в процеса и не е легитимирана да иска отмяна на постановеното по спора вл. в сила решение. Молбата за отмяна е недопустима и следва да остане без разглеждане, какъвто е и постановеният с обжалваното определение краен резултат.
Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №240/12 г. от 28.02.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: