3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 17.09.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4380 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С разпореждане №555, постановено на 15.04.2015г. от Врачанския окръжен съд, ГО подадената от В. П. Н. частна касационна жалба вх.№640/26.01.2015г. е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК поради непривеждането й в съответствие с изискванията на процесуалния закон в указания от съда срок.
Разпореждането е обжалвано от В. П. Н.1 който поддържа, че предявеният от него иск за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД съдържа всички реквизити по смисъла на чл.127 и чл.128 ГПК, което го прави редовен и процесуално допустим, за да бъде разгледан от районния съд съгласно изискването за дължимост на защита и съдействие в разпоредбата на чл.2 ГПК. Поддържа, че обжалваното разпореждане, което прегражда разглеждането на предявения иск на практика представлява пряка дискриминация срещу защитените му субективни права и законни интереси като пострадал от престъпление, като редът и задължителните за всички съдилища условия за разглеждане на искове за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД са ясно и точно регламентирани в ТР №1/04.02.2013г. Позовава се и на стандартите, установени с директива 2012/29/EU на Европейския Парламент и Съвета на Европа от 25.10.2012г., както и на прогласеното в чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България право на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административните актове, които ги засягат.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК /обн.ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г./ определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред ВКС когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, т.е. когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, при наличие на противоречива практика на съдилищата или ако този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като подалото частната жалба лице следва да обоснове наличието на основание за допускане на касационното обжалване като посочи въпроса, произнасянето по който от страна на въззивния съд мотивира наличието на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това частната жалба следва да отговаря и на установените в чл.275 ГПК изисквания. Така установените в процесуалния закон изисквания за редовност на частната касационна жалба следва да бъдат съобразени от жалбоподателя при нейното подаване, а ако жалбата не отговаря на тези изисквания, съдът съобщава на страната указанията си за отстраняване на констатираните нередовности, определяйки и срока за това. С оглед на така установения ред за констатиране и отстраняване нередовностите на подаваните по делата частни жалби не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че връщането на жалбата при неизпълнение на дадените от съда указания нарушава правото му на защита, включително и по предявен по реда на чл.45 ЗЗД иск. След като в съответствие с изискванията на процесуалния закон с разпореждане от 09.03.2015г. на жалбоподателя са дадени точни и ясни указания за отстраняване на констатираните от председателя на ІІІ ГО на ВКС нередовности на подадената частна касационна жалба, посочени и в разпореждане №42/04.03.2015г. и съобщението с указанията е връчено лично на жалбоподателя на 11.03.2015г., като дадените от съда указания не са били изпълнени в определения срок, не може да се приеме, че постановяването на последващото разпореждане №555/15.04.2015г. нарушава защитени от Конституцията и законите на Република България, както и от международноправни актове права, нито че представлява акт на дискриминация спрямо жалбоподателя. Правилата на процесуалния закон, установяващи изискванията за редовност на частната касационна жалба, както и редът за констатиране и отстраняване на нередовностите й, са приложени от Врачанския окръжен съд в съответствие с трайно установената съдебна практика, т.е. по начин, по който тези правила се прилагат спрямо всички участници в гражданския процес и ако в съответствие с дадените указания и в определения от съда срок жалбоподателят беше отстранил констатираните нередовности на подадената от него частна касационна жалба, същата нямаше да бъде върната.
И тъй като при постановяване на обжалваното разпореждане не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и законът е правилно приложен, разпореждането следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №555/15.04.2015г., постановено от Врачанския окръжен съд по ч.гр.д.№814/2014г., с което подадената от В. П. Н. частна касационна жалба вх.№640/26.01.2015г. е върната по реда на чл.286,ал.1,т.2 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: