3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 09.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН БОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1173 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 483 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 697/2018 г. на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 505 от 28.08.2018 г. по гр.д. № 1260/2018 г. на Хасковски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ, предявен от В. А. В. от [населено място] против „Ариете БГ” ООД, [населено място]. В решението е прието за установено, че на 19.06.2017 г. страните са сключили трудов договор, в изпълнение на който ищецът е постъпил на длъжността „монтажник” срещу определено месечно трудово възнаграждение. Договорът е бил сключен при условията на чл. 70 КТ с шестмесечен изпитателен срок. Със заповед № 1936 от 15.03.2018 г., работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 71, ал.1 КТ. В периода от 05.03.2018 г. до 16.04.2018 г. ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност. Прието е, че предпоставка за уважаването на предявения иск за обезщетение за тримесечен период след уволнението (от 15.03.2018 г. до 15.06.2018 г.) е признаване на уволнението за незаконно. Иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ не е бил предявен и успешно проведен, поради което обусловеният иск за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ поради оставане без работа след незаконно уволнение е отхвърлен като неоснователен.
Касационната жалба против решението на Хасковски окръжен съд е постъпила от В. А. В.. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Съда на ЕС в Люксембург, съгласно която определянето на квалификацията и подвеждането на твърденията на страната към определена правна норма не е задължение на ищеца, комуто не могат да бъдат давани указания в тази насока, а само указания за изясняване на фактическото положение по казуса или (след уточнение и конкретизиране на въпроса съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС) поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли съдът сам да определи точната правна квалификация въз основа на въведените от ищеца твърдения в исковата молба.
Ответникът по касационната жалба „Ариете БГ” ООД, [населено място] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното:
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Съда на ЕС в Люксембург е неоснователен. Изведената от касатора принципна постановка относно задължението на съда да определи сам квалификацията на спорното право е установена и в задължителната съдебна практика на националните съдилища – съдът определя точната калификация на спорното материално право въз основа на въведените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба; на ищеца могат да бъдат давани указания за изясняване и конкретизиране на твърдените обстоятелства, но той не е длъжен да дава правна квалификация на иска, нито определената от него като квалификация на иска правна норма ангажира съда. При неясна искова молба или противоречие между обстоятелствената и част и петитум на иска, съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовностите, а при неизпълнение на указанията страната понася последиците на процесуалното и бездействие.
Така установената съдебна практика е съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В исковата молба, ищецът е въвел твърдения, че трудовият му договор е бил прекратен неправомерно и искане да му бъде присъдено обезщетение за противоправно отстраняване от работа за срок от три месеца на основание чл. 214 КТ (обезщетение при незаконно отстраняване от работа по време на трудовото правоотношение). Съдът е дал указание за изясняване на противоречивите твърдения – указал е на ищеца да уточни прекратено ли е трудовото му правоотношение и ако е прекратено, предявен ли е иск за признаване на уволнението за незаконно. В изпълнение на указанията ищецът е въвел твърдения, че няма съдебно произнасяне по иск за признаване на уволнението за незаконно, а претендираното обезщетение е поради незаконното прекратяване на трудовия договор по време на болест, т.е. въвел е твърдения, сочещи на правилно определената от съда квалификация на иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ, без да бъде въведено искане за признаване на уволнението за незаконно (претенция по чл. 344, ал.1, т.1 КТ). Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, поради което и в съответствие с диспозитивното начало в процеса, съдът се е произнесъл в рамките на заявената от страната претенция. В съответствие с установената съдебна практика съдът е формирал и извода, че претенцията за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е обусловена от изхода на спора за законност на уволнението, какъвто иск ищецът не е предявил.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 11.03.2019 г. с адвокат С. Н. от Смоленска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 483 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 697/2018 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. А. В. от [населено място] да заплати на „Ариете БГ” ООД, [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: