О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София 22.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 126/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Л. от гр. К., упражняваща търговска дейност като Е. „В”, подадена от пълномощника й адв. С, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ВГО, ІХ с-в, № 1* от 03.11.2009г. по в.гр.д. № 2569/2009г., с което е потвърдено решението на Карловски районен съд, № 295 от 31.07.2009г. по гр.д. № 419/2009г., с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на М. Р. Б. срещу В. Г. Л. в качеството й на Е. „В”.
Ответницата по касация М. Р. Б. от гр. К. в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е прел, че дисциплинарното уволнение на М. Р. е незаконно както на формално основание, поради неспазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, така и поради липса на виновно поведение у ищцата за неявяване на работа. Съдът е приел, че поведението на уволнената работничка е провокирано от самия работодател, който е отказал да получи молбата на ищцата за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2 КТ поради неплащане на трудовото възнаграждение за два месеца.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът В. Г. Л. , действаща в качеството на Е. „В”, моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съществен процесуалноправен въпрос, без да формулира конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, въпреки дадените от въззивния съд указания. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на съдебния акт – необоснованост, материална незаконосъобразност и нарушение на съдопроизводствени правила, които съставляват основания за касационно обжалване, но не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Материалноправният или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 1.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ВГО, ІХ с-в, № 1* от 03.11.2009г.
ОСЪЖДА В. Г. Л. от гр. К., упражняваща търговска дейност като Е. „В”, да заплати на М. Р. Б. от гр. К. сумата 250 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: