О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 07.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №407/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „П”Е. гр. Р. чрез адв. М срещу решение № 163 от 20.11.2008г по гр.дело № 295/2008г. на Разградски окръжен съд , с което е оставено в сила решението на Разградски районен съд в частта по присъдено обезщетение за неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане от пътно-транспортно произшествие в размер на 4 000 лева , по иск на И. М. М. с правно основание чл. 49 от ЗЗД
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва , че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос , свързан с прилагането на чл. 52 от ЗЗД. Касаторът обосновава несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост в конкретния случай за разликата над 2 000 лева , изтъква липсата на мотиви и обективен критерии Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа, тъй като въпросът за размера на обезщетението е от значение за точното прилагане на закона и е решен без да се изложат мотиви .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК,доколкото съдържа обосновка в изискуемата от чл. 280 ал.1 от ГПК насока , поставя процесуалния въпрос за мотивите на съдебния акт при прилагането на чл. 52 от ЗЗД, както и материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетение по справедливост . И двата въпроса са изяснени в задължителната практика на Върховния съд , като по тълкувателен път са изведени конкретността на понятието справедливост , указана е необходимата обосновката при определяне на обезщетението по размер и на какво следва да се основава тя . Ето защо основание за допускане до касация по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице , а и доводите в изложението на „П” Е. поначало не са относими към посоченото от касатора основание.
Съображенията на касатора сочат на основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,но данните по делото не подкрепят положителен извод за допуснато противоречие с практиката и не обосновават допускане на касационна проверка по този критерий . Съгласно ППВС №4/23.12.1968г на ВС на РБ р.ІІ вр т.11 ,при определяне размера на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В настоящия случай въззивният съд се е съобразил с разясненията по ППВС №4/23.12.1968г на ВС на РБ ,като е възприел заключение на вещо лице за здравословното състояние на ищеца и сериозността на увреждането. Присъденият размер е обосновал и с това, че освен мозъчно сътресение ищецът е получил и разкъсно- контузна рана в теменната част на главата . Размерът на обезщетението като конкретна сума не е признак за противоречие с практиката на Върховния съд , щом съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това факти , са взети предвид съответните обстоятелства – характер и степен на претърпени болки и страдания , интензивността и вида им , траен или временен характер на увреждането и пр. Щом не се касае нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма , нито за отклонение от критериите по приложението на чл. 52 от ЗЗД , принципно указани в тълкувателната практика на ВС на РБ (виж ППВС №4/1961г. , ППВС №4/1968г), не може да се приеме поддържаната теза за необходимост от допускане до касация по чл. 280 ал.1 т.1 или т.3 от ГПК, без доводите да са подкрепени с аргументи и без конкретния случай да поставя проблематика , свързана с точното прилагане на закона .
Ако се касае за разрешение , дадено от въззивния съд в противоречие с изведени по тълкувателен път задължителни указания в ППВС , то основанието за допускане до касационно обжалване ще е по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , а не по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . В случая , и по двете квалификации касационно обжалване не следва да се допуска . Както се изтъкна , твърдението на касатора за немотивираност на присъдения размер, не се подкрепя от данните по делото .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 163 от 20.11.2008г по гр.дело № 295/2008г. на Разградски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .