3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№412
С., 07.06.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1020 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Т. П. срещу Решението от 04.06.2010 год. по гр.д.№ 10660/2009 год. на Софийски градски съд (в обстоятелствената част на жалбата неколкократно се сочи Пернишки окръжен съд) с което е потвърдено решението от 25.05.2009 год. по гр.д.№ 33841/08 год. на Софийски районен съд. С него е бил отхвърлен предявеният от П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.411 (отм.) ТЗ за сумата 24000 лв.
В качеството си на служител (към правнорелевантния период 01.01.2003-31.01.2003 год.) на Държавно предприятие ”Ръководство на въздушното движение” (ДП”Р.”), И. П. е имал качеството на трето ползващо се лице по договор за групова застраховка „Живот”, сключен между работодателя му и ЗК [фирма] (сега [фирма]). Поради обстоятелството, че застраховката покрива и риска „трайна загуба на работоспособност”, а при П. е настъпила такава в резултат на общо заболяване, установена с експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК, същият е предявил пряк иск срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение в посочения по-горе размер.
Първоинстанционният съд е приел, че първоначално застрахователният риск е настъпил на 01.12.2003 год., съобразно Решение на ТЕЛК № 5514/2003 год. в рамките на периода на действие на застрахователния договор, но претенцията за обезщетяването му е погасена с изтичането на 3-годишната давност по чл.392 (отм.), поради обстоятелството, че ИМ е депозирана на 31.10.2008 год. и е направено възражение от ответника по иска. Последващите решения на ТЕЛК, установяващи увеличение на загубата на трудоспособност и определящи момента на настъпване на застрахователен риск са извън периода на действие на застраховката, поради което и обезщетение не се дължи. Въззивният съд, сезиран с жалбата на П. е приложил чл.272 ГПК, доколкото нови доказателства установяващи прекъсването/спирането на срока на погасителната давност пред него не са били ангажирани.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Представени са 3 бр. решения на 3-членни състави на ВС на НРБ от 1956 год.
В изложението липсва формулиран правен въпрос, съобразно т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, а и такъв не може да бъде изведен от съдържанието. Сочи се общото твърдение, че „необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и водят до отмяна на обжалваното решение”
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице.
Съгласно ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, основанието по т.1 е свързано със задължителната практика на ВС и ВКС – Постановления на Пленума и Тълкувателни решения, постановени при действието на ЗСВ, както и на решения, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК-2007 по касационни жалби, постъпили при действието на този кодекс. Решенията на 3-членни състави, постановени при действието на ГПК (отм.) не съставляват задължителна практика.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
С т.1 на цитираното по-горе ТР № 1/2010 год. Общото събрание на двете колегии на ВКС е разяснило понятието „правен въпрос” по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Липсата на посочен правен въпрос не би могла да доведе до произнасяне на ВКС по него, което би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решението от 04.06.2010 год. по гр.д.№ 10660/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.