4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София,18.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 969/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], обл. Пловдивска, против решение № 286 от 27.06.2012 г., постановено по т. д. № 468/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 87 от 09.02.2012 г. по т. д. № 495/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която дружеството – касатор е осъдено да заплати на [община] сумата 21 116.85 лв. – непогасен остатък от дължима цена на добита дървесина на корен по договор от 14.11.2007 г. и анекс от 14.02.2008 г., сумата 3 739.64 лв. – обезщетение за забава върху дължимата цена за периода 23.12.2008 г. – 16.06.2010 г., и 1 384.07 лв. – разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до разпределението на доказателствената тежест и преценката на доказателствата. К. навежда оплаквания, че въззивният съд неправилно е квалифицирал сключения между страните договор като договор за продажба на родовоопределени вещи, вместо като договор за възмездно предоставяне на сечище по смисъла на чл.53, ал.2, т.3 от Закона за горите, и необосновано е приел, че с договора е постигнато съгласие за добиване на допълнителни количества дървесина, извън предварително предвидените и предплатени от купувача. Излага доводи, че въпреки липсата на достоверни доказателства за добиване, получаване и осчетоводяване на спорните количества дървесина, съдът е уважил неоснователната искова претенция за заплащане на недължима цена по договор за покупко – продажба на дървесина.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, по отношение на които се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [община] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от чл.283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд в неговата осъдителна част, Пловдивски апелативен съд е приел, че от доказателствата по делото е установено наличието на непогасени задължения на ответника [фирма] към ищеца [община] за заплащане на сумите 21 116.85 лв. – непогасена цена на дървесина, придобита по силата на сключен между страните договор от 14.11.2007 г., и 3 739.64 лв. – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е квалифицирал договора като договор за продажба на родовоопределени вещи, при който собствеността преминава върху купувача в момента на индивидуализацията на продаваните вещи. Анализирайки съдържанието на договора, съдът е направил извод, че същият обективира постигнато съгласие купувачът да добие наред с изрично уговорените и предплатени количества дървесина, и допълнителни количества дървесина срещу доплащане на съответната цена, като индивидуализацията на подлежащите на заплащане допълнителни количества да се извърши посредством издаване на позволителни за транспортирането им /т. нар. превозни билети/. След преценка на представените по делото превозни билети и препращане съгласно чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като документи, издадени от трето незаинтересовано лице – Държавно горско стопанство Х., билетите установяват придобиването от ответника – купувач на спорните количества дървесина на стойност 21 116.85 лв., изчислена с помощта на назначените по делото съдебно – счетоводни експертизи. За недоказано е счетено твърдението на ответника, че превозните билети не са подписани от негов представител и не удостоверяват получаването на дървесината. По съображения за заинтересованост и служебна зависимост въззивният съд е отказал да кредитира показанията на разпитаните като свидетели шофьори, посочени в превозните билети като получатели на дървесината от името на [фирма], че подписите за получател в превозните билети не са положени от тях. Изразил е становище, че показанията не кореспондират с писмените доказателства и със заключенията на счетоводните експертизи, подкрепящи основателността на главната искова претенция до размер на сумата 21 116.85 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е за „процесуалните правила, задължаващи съдилищата при тълкуване на договорни задължения да изяснят само изявената воля на страните, без да я подменят и да създавате недоговорени права и задължения”. Макар и свързан с предмета на делото, поставеният въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а за правилността на обжалваното решение и в частност – за обосноваността на изводите, че сключеният между страните договор е за продажба на родовоопределени вещи и обективира съгласие за продажба на допълнителни количества дървесина, извън първоначално уговорените. Въззивният съд е достигнал до тези изводи след преценка на конкретните уговорки в договора, които е тълкувал поотделно и във взаимната им връзка, съобразно критериите на чл.20 ЗЗД и задължителната практика на ВКС в представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на І т. о. и решение № 167/26.01.2012 г. по т. д. № 666/2010 г. на І т. о. Тълкуването на договора е израз на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, която може да бъде ревизирана само в стадия за осъществяване на същинския касационен контрол по реда на чл.290 ГПК, не и в стадия на производството по чл.288 ГПК. Твърдението на касатора за подмяна на действителната воля на договарящите чрез създаване на „недоговорени права и задължения” е продиктувано от собствената му защитна теза пред инстанциите по същество, че договорът не съдържа уговорки за придобиване на допълнителни количества дървесина и за доплащане на цена над първоначално предвидената и предплатена. Обстоятелството, че след анализ на договорните клаузи въззивният съд не е възприел така поддържаната теза, не означава, че договорът не е тълкуван в съответствие с правилата на чл.20 ЗЗД и че е допуснато отклонение от цитираната задължителна практика на ВКС по въпроса за процесуалните правила, които трябва да се съблюдават от съда при тълкуването на договорите.
Не попадат в приложното поле на касационното обжалване и останалите въпроси в изложението – за разпределението на доказателствената тежест при оспорване на частен документ, който не носи подписа на оспорващата страна, и за задълженията на съда да обсъди всички релевантни за спора обстоятелства и да даде отговор на наведените от страните доводи. Въпреки, че са формулирани като процесуални въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, и двата въпроса по същността си представляват касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилна преценка на представените от ищеца и оспорени от касатора превозни билети и за незаконосъобразен отказ на въззивния съд да кредитира ангажираните в подкрепа на оспорването свидетелски показания. Въззивният съд е мотивирал отказа си да кредитира свидетелските показания със съображения за заинтересованост на свидетелите, което е рефлектирало върху изводите за недоказаност на предприетото от ответната страна оспорване на превозните билети и на възражението, че те не доказват получаването на спорните количества дървесина от купувача [фирма] чрез овластен за това негов представител. Според разясненията в съобразителната част на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които се отнасят до преценката на доказателствата, нямат характер на обуславящи правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да се подведат под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, за да послужат като основание за допускане на касационното обжалване. Поради това е безпредметно да се обсъжда твърдението на касатора за отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС в решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ІV г. о., решение № 254/14.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г. на ІV г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о. и решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ІІ г. о.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение по т. д. № 468/2012 г.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат, независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 от 27.06.2012 г., постановено по т. д. № 468/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :