О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр. София, 26.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19 юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1601 по описа за 2017 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на Национална агенция по приходите /НАП/-гр.София срещу определение №1419 от 27.04.2017 г. на САС по ч.т.д.н №406/2017 , с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на същия жалбоподател срещу определение №900/22.12.2016 г. по ч.т.д.н № 310/2004 на ОС-Враца, с което съдът по несъстоятелността е разрешил да се изплати от особената сметка на синдика на [фирма] /н./ на М. Е.-гр.В. сумата от 821 206,42 лева на основание чл.717 к, ал.2 ТЗ—цена на продадени движими вещи-собственост на М. Е., продадени с постановление №25/2014 г..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по настоящата частна жалба М. Е.-гр.В. в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на същия жалбоподател срещу определение, с което съдът по несъстоятелността е разрешил да се изплати от особената сметка на синдика на [фирма] /н./ на М. Е.-гр.В. сумата от 821 206,42 лева на основание чл.717к, ал.2 ТЗ—цена на продадени в хода на производството движими вещи-собственост на М. Е., съдът се е позовал на това, че последното не подлежи на частно обжалване, съгласно чл.613а ал.3 ТЗ пред съответния апелативен съд. Това е така, доколкото тази разпоредба препраща към общите правила за обжалване на актове на съда с частна жалба, съдържащи се в разпоредбите на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, според които подлежат на обжалване само определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. Цитираното по-горе определение, с което съдът по несъстоятелността е разрешил да се изплати от особената сметка на синдика на друг кредитор на масата на несъстоятелността на основание чл.717 к, ал.2 ТЗ определена сума пари като цена на продадени движими вещи-собственост на последния, не попада в нито една от горните хипотези, даващи право на обжалване с частна жалба.
Според изложените в настоящата частна жалба доводи, разпоредбата на чл.613а ал.3 ТЗ не следва да се разглежда единствено като препращаща към общите правила на чл.274 ал.1 ГПК относно допустимостта на обжалване с частна жалба, а същата обхваща по-широк обхват на такова обжалване, с оглед спецификите на производството по несъстоятелност. Основателността на подобни доводи, обаче е отречена в практиката на ВКС: напр. Опр. №192 от 26.04.2016 г. по ч.т.д. № 863/2016 на Първо т.о. и цитираната в него константна практика на съставите на ВКС,ТК – определения по ч.т.д. № 4450 / 2013 год. І т.о. , № 2188 / 2014 год. на І т.о., № 709 / 2012 год. на І т.о. , № 3274 / 2013 год. на ІІ т.о. , ч.т.д. № 572 / 2011 год. на І т.о., ч.т.д. № 913 / 2010 год. на ІІ т.о., ч.т.д. № 3663 / 2013 год. на І т.о. на ВКС, с които е прието точно обратното:разпоредбата на чл.613а ал.3 ТЗ препраща към общите правила за обжалване на актове на съда с частна жалба, съдържащи се в разпоредбите на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, според които подлежат на обжалване само определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона и не обхваща други хипотези, извън така регламентираните, само поради това, че се касае за определения, постановени в производство по несъстоятелност. Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. споделя напълно това становище, с оглед на което и обжалваното определение на САС в този смисъл се явява законосъобразно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1419 от 27.04.2017 г. на САС по ч.т.д.н №406/2017 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.