О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 02.10. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ч.гр. дело № 3311 по описа за 2019г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 257 ГПК.
Образувано е по молба за бавност на М. И. Д.. По съществото си искането на молителя е за определяне на срок на Бургаския апелативен съд за произнасяне по молбата му с вх. № 7562/04.10.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 189/2018г. по описа на съда.
Въззивният съд е взел становище по чл.255 ал.2 ГПК, че молбата, за произнасяне по която се иска определяне на срок, не съдържа отправено до съда искане, а с нея се уведомява съда за отстраняване на нередовности по частна касационна жалба против определение № 227/10.07.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 189/2018г. по описа на БАпС и посредством изпращане на делото на касационната инстанция съдът се е произнесъл по нея.
В срока за произнасяне се констатира следното:
Молителят М. И. Д. е подал пред Бургаския апелативен съд частна жалба вх.№ 6061/ 26.04.2018г. против определение № 666/10.04.2018 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1196/2017г., с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на определение № II – 1668 от 28.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1196/2017 г. в частта за разноските. По тази частна жалба е образувано по описа на Бургаския апелативен съд в.ч.гр.д.№ 189/2018г. Производството по това дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт – на 10.07.2018г. е постановено определение № 227 по посоченото дело, с което частната жалба на молителя е оставена без уважение. Молителят е подал частна касационна жалба срещу него, която е оставена без движение с разпореждане от 30.08.2018 г. на Бургаския апелативен съд за представяне на екземпляри от жалбата и приложенията, върху които със син химикал да са положени подписи на адв. Х. и на упълномощителя. Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя на 01.10.2018 г. С цитираната молба с вх. № 7562/04.10.2018г. молителят е уведомил съда, че е отстранил констатираните нередовности на частната касационна жалба, като същата, ведно с приложенията е подписана със син химикал. В молбата си е изразил становище, че въззивният съд не е разгледал направеното искане първоинстанционният съд сам да ревизира неправилното си определение по реда на чл. 253 ГПК. След администриране на частната касационна жалба с вх. № 5257/11.07.2018 г. делото е изпратено на ВКС и по жалбата е образувано ч.гр.д. № 3851/2018г. на ВКС, III г.о. С постановеното по делото определение № 42/28.01.2019г. жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Същото е потвърдено с определение № 170/12.04.2019 г. по ч. гр.д. № 1376/2019 г.на ВКС, IV г.о.
При така установената фактическа обстановка, не следва да се определя срок за произнасяне на Бургаския апелативен съд по молба с вх. № 7562/04.10.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 189/2018г. по описа на съда. Молбата на М. И. Д. не съдържа отправено до съда искане, по което да липсва произнасяне. По същество развитите доводи са привързани към оплакванията на жалбоподателя за липса на произнасяне на окръжния съд по реда на чл. 253 ГПК, вместо по реда на чл. 248 ГПК. Дори да се приеме, че в молбата се съдържа искане за изменение на постановеното от Бургаския апелативен съд определение по реда на чл. 253 ГПК, то същата се явява безпредметна. Постановеното определение, с което се разрешава въпроса за допустимостта на молбата за изменение на определение № 1668/28.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1196/2017 г. на БОС в частта за разноските, не е попада в обхвата на чл. 253 ГПК.
С оглед на изложеното и на основание чл. 257, ал. 2, пред. 2 ГПК молбата следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. Д. за определяне на срок при бавност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ ВКС: