1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
[населено място], 05.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 385 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. В. от [населено място] срещу определение № 106 от 23.04.2012г. на Хасковски окръжен съд по ч.гр.д. № 268/2012г., с което е потвърдено определение № 9 от 03.01.2012г. по гр.д. № 4/2012г. на Димитровградски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Жалбоподателят изтъква, че при преграждане на пътя му за защита в съда за него не остава възможност по друг ред да установи категорията на полагания труд, тъй като е невъзможно да представи документи за пенсиониране.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК като сочи, че въпросът дали е допустим предявения иск за установяване на категорията на полагания труд не е разглеждан от съдилищата и по него няма съдебна практика.Счита, че касационната инстанция следва да даде отговор дали съдът може да се произнася относно категорията на полагания труд когато в трудовата книжка е отразена една категория труд, а действително полагания такъв е от друга категория и това различие не позволява представяне на необходимите за пенсиониране документи пред НОИ.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е взел становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №4/2012г. на Димитровградски районен съд е образувано по искова молба на Г. Г. В. против [фирма], [населено място] за установяване, че ищецът е работил в предприятието на ответника при условията на втора категория труд за периода от 01.06.1995т. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество като шофьор на товарни автомобили; през 2011г. придобил право на пенсиониране при втора категория труд, но при издаване на образците за пенсиониране работата му била отразена като трета категория труд. Затова претендира установяване категорията на положения труд по трудово правоотношение.
Първоинстанционният съд с определение №9 от 03.01.2012г. е прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на иска. Изложил е съображения, че се касае до установяване на факт, а съгласно чл. 124, ал.4 ГПК такъв иск е допустим само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящия не е. Според съда установяването на категорията на полагания труд не може да се извършва по съдебен ред, а в рамките на пенсионното производство по административен ред. Позовал се е на съдебна практика на Върховния касационен съд.
С обжалваното определение Хасковски окръжен съд е потвърдил преграждащия съдебен акт като е подкрепил изложените съображения за недопустимост на иска поради липсата на изрична правна норма, която да предвижда воденето му. Изтъкнал е, че е допустим единствено иск за установяване на трудов стаж като изрично предвиден в закона, а установяването на категорията труд не може да стане по съдебен ред, тъй като това обстоятелство се установява с официални документи.
При горните данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Визираната предпоставка за достъп до касационен контрол обхваща хипотези на неяснота на правните норми и необходимост от тълкуването им, липсата на съдебна практика по поставения въпрос или необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Разрешеният правен въпрос в случая е за допустимостта да бъде установявана по съдебен ред категорията на полагания труд по трудово правоотношение. Както е посочил първоинстанционния съд по този въпрос е налице съдебна практика – Решение № 1595 от 02.10.1995г. по гр.д. № 1811/1994г., което сочи, че категорията на труда не може да бъде установявана по съдебен ред, защото липсва правна възможност за това предвид нормата на чл. 97 ГПК/отм./, съответно чл. 124, ал.4, пр.2 ГПК от сега действащия ГПК. Ето защо не може да се приеме, че въпросът не е разглеждан от съдилищата както поддържа частния жалбоподател и поради това липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 106 от 23.04.2012г. на Хасковски окръжен съд по ч.гр.д. № 268/2012г., с което е потвърдено определение № 9 от 03.01.2012г. на Димитровградски районен съд по гр.д. № 4/2012г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: