О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№412
София, 21.04.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1471 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Б. Т., действаща ч. своята майка и законен представител Ж. Т. Д. против решение № 1* от 8.07.2009 г., постановено по гр.д. № 333 по описа за 2009 г. на Окръжен съд П. , с което е отменено решение № 87 от 22.11.2008 г. по гр.д. № 3818/2007 г. на Районен съд П. и е постановено друго за признаване по отношение на Б. Б. Т., действаща ч. своята майка и законен представител Ж. Т. Д. и Д. И. К. правото на Г. Д. Т. да изкупи по реда на чл.33, ал.2 ЗС ? ид.ч. от поземлен недвижим имот, находящ се в гр. П., ул.”Г” № 26, целият застроен и незастроен от 63.40 кв.м., включен в УПИ-І-за общ. и жилищно строителство от кв.37 по плана на гр. Пловдив-„К”, заедно с построената в същия масивна двуетажна с мансарден етаж и избено помещение жилищна сграда със застроена площ от 63.40 кв.м., при посочени съседи, на цена 20 196.60 лв., която част е продадена от Б. Д. Т. на Д. И. К. на 20.08.2002 г., за което е съставен нотариален акт № 134 от 20.08.2002 г., т.І, н.д. 125/02 на нотариус Р. Т. с район на действие Пловдивски районен съд, както и за отмяна на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 110/9.07.2002 г.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Т. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като когато на съсобственикът не е предложено да изкупи, двумесечният срок тече от датата на фактическото узнаване на продажбата, а в случая липсват данни ищецът да е узнал за процесната продажба преди 1.10.2007 г.становено е, че имотът е бил одържавен по ЗОГПНС от Д. Т. и собствеността е възстановена с влизане в сила на ЗВСОНИ, съответно е налице съсобственост по наследяване между Г. Д. Т. и Б. Д. Т. С нотариален акт № 110/9.07.2002 г. Борис Д. Т. е признат за изключителен собственик на имота въз основа на наследяване и давностно владение и на 20.08.2002 г. с нотариален акт № 134 го е продал на Д. И. К. за сумата 40395.20 лв. Прието е, че Б. Т. е упражнявал фактическа власт върху имота от момента на възстановяване на собствеността през 1992 г., но е бил държател на идеалната част на брат си, доколкото законът изисква държателят да измени намерението, с което държи вещта и това да бъде сведено до знанието на предишния собственик, а съответно идеалната част на Г. Т. не е придобита по давност от Б. Т. Към 2002 г. Борис Т. е бил съсобственик в равни права със своя брат и е следвало да му предложи да изкупи идеалната му част и тъй като това не е направено, в полза на Г. Т. е възникнало правото на изкупи ? ид.ч. от имота на цената, посочена в договора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Наведени са твърдения, че необсъждайки представения по делото нотариален акт № 2, том ІІІ, рег. № 4* н.д. № 370/2006 г. на нот. Росица Т. , с който имота е придобит от Б. Т. и наведеното възражение за придобивна давност ч. петгодишно добросъвестно владение, съдът грубо е нарушил процесуалните правила в противоречие с практиката по решение № 336 от 24.04.2000 г. по гр.д. № 855/99, ВКС, І г.о. и решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5601/2007 г., ВКС, ІІ г.о. Изводите на съда, че е било необходимо Б. Т. да сведе намерението си за своене до знанието на Г. Т. са направени в противоречие с указанията по ППВС № 6 от 27.12.1974 г., решение № 1153/16.12.2008 г. по гр.д. № 4157/2007 г., ВКС, І. г.о., а игнорирането на доказателственото значение на констативния нотариален акт и отмяната му са в противоречие с решение № 1084/28.11.2008 г. по гр.д. № 5023/2007 г., ВКС, І г.о.
В случая не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Посоченото ППВС № 6/74 г. дава указания по тълкуване на закона при разрешаване на спорове между собственик на недвижим имот и подобрител на този имот във връзка с правото на обезщетение за извършени подобрения върху чужд имот и е неотносимо към настоящия спор. Нарушението на процесуалните правила съставлява касационно основание по чл.282, т.3 ГПК, което подлежи на разглеждане при постановяване на касационното решение, но е неотносимо при преценка основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводите на въззивният съд по отношение предпоставките за придобиване по давност на съсобствен имот, както и по отношение доказателственото значение на констативния нотариален акт са в съответствие с разрешенията по решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5601/2007 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 1084/28.11.2008 г. по гр.д. № 5023/2007 г., ВКС, І г.о., според които при съсобствените имоти следва владението да е съпроводено и от противопоставяне на собственическите претенции на останалите съсобственици, а нотариалният акт легитимира лицето, в полза на което е издаден, като носител на правото на собственост, до оборване на доказателствата му стойност.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по съществени материално правни и процесуалноправни въпроси, които за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: 1. допустим ли е за разглеждане иск по чл.33, ал.2 ЗС, предявен след изтичане на петгодишен срок от извършване на сделката; 2. допустим ли е за разглеждане иск по чл.33, ал.2 ЗС, предявен от лице, което твърди, че е съсобственик на имота, без да се легитимира като такъв и без в петитума на исковата молба да се иска установяване на това обстоятелство; 3. кой носи доказателствената тежест за установяване на момента на узнаването на сделката във връзка с предявяване на иска по чл.33, ал.2 ЗС и допустимо ли е при липса на убедителни доказателства за момента на узнаването да се счита, че двумесечният срок е спазен; 4. може ли ищецът да противопостави на ответника Б правото си на собственост върху ? ид.ч. и правото си на изкупуване на другата ? ид.ч. след като от сделката до предявяване на иска са изтекли повече от пет години, през които ответникът, присъединявайки владението на купувачът по договора за покупко-продажба е придобил собствеността ч. добросъвестно давностно владение и 5. необходимо ли е сънаследник, който владее имота за себе си, да доведе изрично това свое намерение до знанието на другите сънаследници, за да може да придобие имота по давност.
По първият поставен въпрос е налице трайна практика на съдилищата, според която двумесечния срок за предявяване на иска за изкупуване в случаите когато липсва предложение към съсобственика, тече от фактическото узнаване за продажбата, израз на която са приложените към отговора на ответника по жалбата решение № 953 от 25.03.1959 г. по гр.д. № 943/59 г., І г.о. и решение № 1* от 5.06.1964 г. по гр.д. № 694/1964, І г.о. Вторият въпрос е изцяло неотносим към настоящия спор, доколкото е безспорно, че ищецът е наследник на собственика от когото е бил одържавен имота, а съответно се легитимира като съсобственик от момента на възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ. Третият въпрос не е свързан с неяснота или непълнота на закона, доколкото тежестта на доказване съгласно чл.127, ал.1, изр.първо ГПК /отм./ зависи от твърдените факти, от които страната извлича изгодни за себе си правни последици.
По четвъртия въпрос липсва неяснота или непълнота на нормативната уредба и е налице трайна практика на ВКС, че ответника следва да изчерпи всички свои правоизключващи възражения. Същевременно твърденията, с които е обоснован този въпрос не се подкрепят от данните по делото, доколкото липсват данни Д. К. някога да е упражнявала фактическа власт върху имота, като елемент на фактическия състав за придобиването по давност на чужди права.
Петият въпрос е извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото към касационната жалба, както и към отговора на ответника по нея, са приложени съдебни решения даващи тълкуване на този въпрос.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 8.07.2009 г., постановено по гр.д. № 333 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: