О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София 22.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет първи и април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 169 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Български пощи”Е. гр. С.,представлявано от директора К. против въззивно решение № 1* от 28.10.2009г. по в.гр.д. № 2* по описа за 2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 2* от 22.07.2009г. по гр.д. № 3867/09г.на Пловдивски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е признато за незаконно уволнението и е отменен Акт за прекратяване на трудов договор № 13 от 13.02.2009г.на директора на ТП”Български пощи”гр. Пловдив,с което е прекратен трудовия договор на К. Р. Г. ,възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност”юрисконсулт” и е осъден ТП”Български пощи”гр. Пловдив да му заплати обезщетение по чл.225 от КТ за незаконното уволнение в размер на 4 172лв.за периода 16.02.09г.-16.08.09г. ведно със законната лихва,считано от 30.03.200г.до окончателното й изплащане и е определил следващата се държавна такса.
В представеното изложение като основание за допустимост се сочи нормите на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за това може ли да се прекрати трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ с вече пенсиониран работник или служител. Позовава се на решение № 1* по гр.д. № 194/05г.на ІІІг.о.на ВКС, решение от 4.11.2008г.по гр.д. № 902/08г.на СРС и на решение на ВАС,в които е дадено разрешение в смисъл обратен на това-в обжалваното въззивно решение.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба. Позовава се на решение № 542 от 9.06.2009г. по гр.д. № 256/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК,в което поставеният от касатора въпрос вече е разрешен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че не може да се прекратява трудов договор с работник или служител,който е заемал длъжност и е изпълнявал работа по трудов договор,след като вече е бил пенсионирал поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст./В случая ищецът е придобил това право още през 1991г.,преди възникване на трудовото му правоотношение с ТП”Български пощи” гр. П. и работодателят го е наел,имайки пред вид,че той придобил това право/.
При така изложените мотиви на въззивния съд е ясно,че поставеният от касатора въпрос – е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с решаваща воля на съда. За същият има и представени доказателства,че е бил решаван противоречиво от съдилищата. Независимо от това-не следва да се допуска касационно обжалване на постановения въззивен акт,защото –видно от цитираното от ответната страна решение № 542 от 9.06.2009г. по гр.д. № 256/09г.на ІV г.о.на ВКС,поставеният въпрос вече е разрешен по реда на чл.290 от ГПК,а съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС – създадената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика от ВКС- има задължителен характер за съдилищата,тъй като е израз на тълкувателната дейност на ВКС,целяща разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Изведената от съда забрана за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ с вече пенсиониран работник или служител е в интерес на работника или служителя и е гаранция,че работодателят/който при назначаването на работника или служителя е знаел,че наема лице,което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ няма да злоупотреби с възможността си по всяко време да го уволни на това основание.
В случая,тъй като даденото от ВКС тълкувателно разрешение на поставения от касатора въпрос съвпада с приетото от въззивния съд,няма как да бъде обосновано основание по чл.280 от ГПК за допускане до касационно обжалване.
С оглед на горното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 28.10.2009г. по в.гр.д. № 2* по описа за 2009г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.