2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№413
[населено място], 25.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6327 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 241 от 23.05.2013г. по гр.д. № 181/20132г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3 от 09.01.2013г. по гр.д. №667/2012г. на Ихтимански районен съд за отхвърляне на иска за делба, предявен от Б. Р. Б. срещу С. Й. Л., Й. Й. Л., Р. Д. К., Д. К. К. и И. К. П. три недвижими имота – два апартамента и гараж в жилищната сграда в[жк], [жилищен адрес] в [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищеца Б. Р. Б.. Като основание за допускане до касационно обжалване се поддържа противоречие с практиката на ВКС и неточно прилагане на закона.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на сънаследствени недвижими имоти – два апартамента и един гараж в [населено място]. Имотите са придобити от наследодателката И. Д. Й., починала на 21.03.2002г. След смъртта й собствеността е преминала върху родителите й Д. Й. Л. и М. Д. К.. С договор за покупко-продажба от 14.08.2002г. двамата наследници, действащи чрез пълномощник Д. А. М., са продали на последния и на съпругата му К. Р. М. двата апартамента. На същата дата, отново чрез същия пълномощник, е прехвърлена и собствеността върху гаража с договор с нотариална заверка на подписите. През октомври същата година купувачите Д. и К. М. са продали имотите на Н. К..
С влязло в сила решение на Ихтимански районен съд по гр.д. № 124/2003г. е отхвърлен иска на Б. Б., С. Л. и Н. Й. /наследници на Д. Й. Л. и съделители в настоящия процес/ срещу Д. и К. М. за прогласяване нищожността на прехвърлителните сделки поради липса на съгласие, породено от това, че към момента на сделката пълномощното в полза на Д. М. е прекратено със смъртта на упълномощителя Д. Л., починал на 14.08.2002г. в 06 ч. сутринта.
При горните фактически обстоятелства въззивният съд е отхвърлил иска за делба поради липса на съсобственост. Приел е, че имотите са прехвърлени валидно с договорите за покупко-продажба от 14.08.2002г. в полза на сем. М., а впоследствие правото на собственост е придобито от сем. К.. Наведеното възражение за нищожност на договорите за покупко-продажба в полза на Д. и К. М. съдът е намерил за недопустимо, доколкото е налице влязло в сила решение, с което искът за нищожност на соченото основание е отхвърлен. Съдът е приел, че следва да зачете силата на пресъдено нещо на това решение спрямо наследниците на Д. Л., участвали в процеса, и не може да преразглежда отново същия въпрос под формата на възражение.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Според касатора основанията за допускане до касационно обжалване са: противоречие с практиката на ВКС и неточно прилагане на закона. Същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, е че е приел искът за делба за неоснователен. Същественият процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката, е че не е обсъден задълбочено въпроса, че решението по гр.д. № 124/2003г. на Ихтимански районен съд няма сила на присъдено нещо. Изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК не съдържа позоваване на съдебна практика.
При горните констатации достъп до касационен контрол следва да бъде отказан. К. повдига въпросите дали искът за делба е основателен; дали договорът за покупко-продажба на имотите, сключен на 14.08.2002г., е нищожен; дали задълбочено е интерпретиран въпроса за силата на присъдено нещо на решението по иска по чл. 26 ЗЗД. Това са съображения по съществото на спора, касаещи правилността на изводите на съда, но не представляват правни въпроси, разгледани от съда и обусловили крайните му изводи, по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и предвид разясненията в Тълкувателно решение 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Освен това, касаторът не е обосновал нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК, а именно: противоречие на разрешения правен въпрос със задължителната практика на ВКС, противоречиво разрешаване на правния въпрос в практиката на съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото. В производството по чл. 288 ГПК се извършва селекция на касационните жалби по законоустановени критерии и но не могат да бъдат разглеждани касационни оплаквания за неточно приложение на закона, за нарушения на процесуалните правила и за необоснованост, в каквато насока са доводите на касатора.
Предвид горното, тъй като не са налице визираните от чл. 280, ал.1 ГПК предпоставки, то следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 23.05.2013г. по гр.д. № 181/20132г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на Б. Р. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: