2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр. София, 09.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1364 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2226 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 2539/2018 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 3836 от 21.09.2018 г. по гр. д. № 9673/2018 г. на Варненски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от К. Б. П. от [населено място] против „Ученическо и столово хранене” ЕАД, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работела при ответното дружество по трудов договор от 1993 г. първоначално като „счетоводител”, а от 1999 г. на длъжността „главен счетоводител“. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 14 от 19.02018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради „неефективно изпълнение на работата”. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е описал задълженията, които служителката не е изпълнила (не е била в състояние да изпълни). Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като по делото не е доказано, че ищцата не е притежавала качества за изпълнение на възложената и работа. Този извод е формиран въз основа на доказателствата, че ищцата като дългогодишен работник е изпълнявала преките си работни задължения, а описаните в заповедта за уволнение пропуски в работата не са установени – не е имала задължение да представи изготвения проект за годишен финансов отчет на изпълнителния директор преди предоставянето му на одитора, а допускани в счетоводството на предприятието грешки са били незабавно отстранявани. Прието е, че уволнението е извършено при липса на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, при проявена от страна на работодателят недобросъвестност при упражняване на правата по трудовото правоотношение, което е било прекратено тенденциозно с всички служители на дружеството, в т.ч. и с ищцата след подаден от тях сигнал за нередности до Община Варна. Въз основа на тези съображения исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са уважени като основателни.
Касационна жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд е постъпила от „Ученическо и столово хранене” ЕАД, [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за критериите за ефективно изпълнение на работата, въз основа на които е издадена заповедта за уволнение; достатъчно ли е в заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т.5 КТ да са описани конкретни прояви за неефективно изпълнение на трудовите задължения и задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства, в т.ч. свидетелските показания, установяващи липсата на качества на уволнения служител за ефективно изпълнение на работата му, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 320 от 07.03.2016 г. по гр.д. № 6501/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 163 от 12.07.2017 г. по гр.д. № 4494/2016 г. ІV г.о. ВКС и решение № 267 от 02.11.2017 г. по гр.д. № 818/2017 г. ІV г.о. ВКС.
Ответницата по касационната жалба К. Б. П. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за критериите за ефективно изпълнение на работата, въз основа на които е издадена заповедта за уволнение не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд не е подлагал на контрол установените от работодателя критерии за ефективно изпълнение на работата за длъжността „главен счетоводител”, а е ценил доколко уволнената служителка се е справяла с работата си въз основа на тези критерии. Съобразил е установената съдебна практика, съгласно която в производството по иск за отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ, при въведен от работника довод, съдът извършва преценка липсват ли на работника необходимите качества за ефективно изпълнение на работата, а преценката за това извършва въз основа на доказателствата, касаещи посочените от работодателя пропуски в изпълнението на трудовите функции.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът достатъчно ли е в заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т.5 КТ да са описани конкретни прояви за неефективно изпълнение на трудовите задължения. Съдът е приел, че в заповедта за уволнение са изложени всички обстоятелства, даващи възможност за преценка на законността му и е разгледал трудовия спор по същество. В този смисъл неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с решение № 320 от 07.03.2016 г. по гр.д. № 6501/2014 г. ІV г.о. ВКС и решение № 267 от 02.11.2017 г. по гр.д. № 818/2017 г. ІV г.о. ВКС, касаещи необходимата мотивировка на заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ.
Въпросът задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства, в т.ч. свидетелските показания, установяващи липсата на качества на уволнения служител за ефективно изпълнение на работата му е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. с решение № 163 от 12.07.2017 г. по гр.д. № 4494/2016 г. ІV г.о. ВКС. Съдът е обсъдил всички правнорелевантни факти, посочвайки кои факти намира за установени и кои за недоказани след анализ на представените по делото писмени доказателства и показанията на всички разпитани свидетели.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор от 21.02.2019 г. с адвокат С. Н. от Варненска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2226 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 2539/2018 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Ученическо и столово хранене” ЕАД, [населено място] да заплати на К. Б. П. от [населено място] с ЕГН ….. сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: