О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 10.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 4131/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Т. П. С., чрез пълномощника й адв. – С. И., срещу определение № 17271/29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 6903/2017 г. на Софийски градски съд, ГК. С него е потвърдено определение №114124/10.05.2017 г. по гр.д.№33574/2015 г. на Софийски районен съд, І г.о., 39 състав за връщане на подадената от касаторката срещу [фирма] искова молба и прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на исковете при наличие на абсолютна пречка за предявяването им
Касаторката намира, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно. Поддържа, че предявеният иск е с правно основание по чл. 439 ГПК, а не по чл. 124, ал.1 ГПК, както е счел въззивният съд, произнасяйки се по непредявена претенция. Твърди, че срещу нея е образувано изпълнително дело № 201285804400635 по описа на ЧСИ рег.№ 858, въз основа на изпълнителен лист, в който като основание за издаването му не е била посочена заповед за изпълнение, а решението по гр. д. № 47999/2009 г. на Софийски районен съд, 31 състав, постановено в производство, водено срещу друго лице.Твърди също така, че съдебното решение по гр. д. № 22160/2010г. на Софийски районен съд, 31 състав, постановено срещу нея, не стабилизира заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 14613/2009 г., на Софийски районен съд, 117 състав, тъй като в този съдебен акт не е посочено за коя заповед за изпълнение и по кое частно гражданско дело се отнася. Счита, че издаденият изпълнителен лист не установява притезание и не е валидно изпълнително основание. Иска отмяна на определението на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд и продължаване на съдопроизводствените действия. В допълнение към частната касационна жалба се съдържат допълнителни доводи.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, III г. о. констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, но е недопустима с оглед цената на исковете, предмет на спора.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу касаторката за сумата 4722,37 лв., представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия в периода месец юли 2006 г. – месец април 2009 г., мораторна лихва в размер на сумата 896,02 лв. в периода 01.09.2006 г. -05.11.2009 г. и законната лихва от 03.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сочените суми, срещу която е постъпило възражение. По предявения впоследствие установителен иск е постановено решение от 13.05.2011 г. по гр. д. № 22160/2010 г. на Софийски районен съд, 31 състав, с което е признато за установено между страните, че касаторката дължи на ответника по частната касационна жалба сумата 4585,85 лв., представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия в периода месец ноември 2006г. – месец април 2009 г., мораторна лихва в размер на сумата 896,02 лв. и законната лихва от 08.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, като исковете за разликата до пълния предявен размер са отхвърлени. Според твърденията на касаторката, предмет на настоящото производство е предявен от нея установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК- че не дължи сочените в решението суми, поради факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството. С цитираното по-горе първоинстанционно определение исковата молба е върната и производството по делото е прекратено, а с обжалваното определение то е потвърдено. Въззивният съд е приел, че вземането на кредитора е установено със сила на пресъдено нещо в развилото се въз основа на подадено възражение в срока по чл. 414, ал.2 ГПК исково производство. Посочил е, че длъжникът в заповедното производство разполага с нарочни искове по чл. 424 и чл. 439 ГПК за защита, които изключват общия исков ред. Приел е, че касаторката не сочи новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението по чл. 419, ал.2 ГПК или с които не е могла да се снабди в същия срок, нито факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.При тези мотиви е намерил,че претенциите не могат да се подведат под хипотезите на чл. 424 и чл. 439 ГПК, а са такива по чл.124 ал.1 ГПК, който е неприложим. Приел е също така, че първоинстанционният съд по свой почин е отстранил допуснатите очевидни фактически грешки в постановения от него съдебен акт по гр.д.№14613/2009 г.
Настоящият състав на ВКС, III г. о. намира, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. IV ГПК, доколкото е постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. Според предвиденото в чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията на бр. 50/2015 г. на Държавен вестник/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В случая цената на предявените искове /главница – 4858, 85 лв., мораторна лихва – 896,02 лв. /, определена съобразно нормата на чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК, е под този праг. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не е допустим касационният контрол на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.Указанието, съдържащо се в атакуваното определение, че подлежи на обжалване пред ВКС, не може да създаде такава правна възможност за касаторката. Правото на обжалване произтича от разпоредбите на закона, а не от неправилно указание на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от Т. П. С. срещу определение № 17271/29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 6903/2017 г. на Софийски градски съд, ГК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: