О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 14.07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 400/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба от “О” АД – клон Монтана, срещу определение от 22.5.2009 г. по гр.д. №153/2008 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което частният жалбоподател в настоящото производство е осъден да заплати на ищцата М сумата 820,43 лева, представлява извършени съдебни разноски то страна на ищцата по гр.д. №129/2005 г. и по гр.д. №153/2008 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
В частната жалба се твърди, че сумата от 500 лева разноски е присъдена с решението от 07.7.2008 г. по същото дело, а относно сумата от 320 лева по гр.д. №129/2005 г. се излага довод, че разноските по това дело не са поискани и не са представени доказателства за тях.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответницата по частната жалба – М. Б. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Д, е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид изложеното в писмения отговор на ответницата в настоящото производство намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275 ГПК. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения:
Определението на Окръжен съд – Монтана, с което частният жалбоподател е осъден да заплати направените в двете въззивни производства разноски, е правилно. И по гр.д. №129/2005 г. и по гр.д. №153/2008 г., и двете на посочения въззивен съд, са представени договори за правна помощ, от които се установява, че посочените суми са платени на процесуалния представител на ищцата. Освен това сумите са поискани за присъждане от страна на същата своевременно, т.е. преди приключване на устните състезания.
Поради това съдът правилно е присъдил обжалваната сума.
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, като обжалваното разпореждане бъде потвърдено.
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.5.2009 г. по гр.д. №153/2008 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: