О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 02.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 3113/2015 г. и за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от В. Я. Г. и М. Я. Т., чрез пълномощника им адв.Т. Б. срещу определение № 71/17.04.2015 г. по гр.д. № 644/2015 г. на ВКС.
В частната жалба се прави оплакване, че неправилно ВКС е отказал да разгледа касационната им жалба, приемайки че е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК.Жалбоподателите считат,че след като са били предявени два обективно съединени иска с правни основания по чл. 108 ЗС и чл.109 ЗС, то следва да бъде съобразена цената и на втория от тях.Молят определението да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба Г. К. Ж. и О. А. Ж. в писмен отговор подаден чрез пълномощника им адв.Т. К., я оспорват.
ВКС, състав на ІІІ г.о констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни в законовоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение ВКС е приел, че подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу решение № 460/31.10.2014 г. по гр. д. № 126/2014 г. на Окръжен съд-Хасково е процесуално недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по нея. За да постанови този резултат е счел, че актът на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск за собственост на 0.896 кв.м. от терена на УПИ V-1079 в кв.31 по плана на [населено място] е под 5 000 лв.Посочил е,че според приложеното удостоверение за данъчна оценка за целия терен тя е в размер на сумата 4 889,60 лв. Приел е,че касационно обжалване е недопустимо и в частта относно обусловения иск по чл. 109 ЗС.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира ,че определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела. Според чл. 69, ал. 1 т. 2 ГПК цената на иска за собственост е данъчната оценка на имота, а когато такава не е представена по делото – тя се определя от пазарната цена на вещното право. В разглеждания случай цената на иска не е посочена в исковата молба, а е приложено допълнително актуално удостоверение за данъчната оценка на имота. Допуснато е изменение на иска,като предмет на спора е 0,896 кв.м. от терена,като оценката на цялата площ е в размер на 4 889,60 лв. При искове предявени в условията на обективно съединение, меродавна за допустимостта на касационното производство е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. Когато обективното съединяване е в съотношение на обуславящ и обусловен иск, както е в настоящия случай, обусловеният иск следва съдбата на обуславящия,независимо каква е цената му. С оглед посочения в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК ограничаващ праг за допустимостта на касационното обжалване според цената на разглеждания иск, приложим от 21.12.2010 г., то правилно е прието, че касационният контрол е недопустим. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 71/17.04.2015 г. по гр.д. № 644/2015 г. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: