О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 414
София, 20.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март…………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………………………………………………………………… в присъствието на прокурора ………………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1152/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
П. В. П. от София, чрез пълномощника си адв. М. З. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 1479 от 16.03.2011 година по гр.д. N 14990/2010 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.07.10 г. по гр.д. № 1367/09 г. на Софийския районен съд, 80 състав, в частта за родителските права по отношение на родените от брака деца В., род на 12.08.2002 г. и П., род на 13.05.2008 г., които са предоставени на майката, режимът на лични отношения на касатора с децата и определената издръжка. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Д. И. П. от София, чрез пълномощника си адв. К. Д. от АК-София, оспорва жалбата в писмен отговор. Излага съображения за липса на основание за допускане на касационно разглеждане поради това, че не са формулирани съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, както и не е обосновано наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Излага и съображения по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на касатора, което е част от касационната жалба, както и в допълнителното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са формулирани съществените въпроси, които следва да се обсъдят в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон в частта за родителските права по отношение на родените от брака деца и в частта за режима на лични отношения на касатора с малкия син П., както и е нарушен процесуалния закон, като не са обсъдени относимите обстоятелства при определянето им, т.е. поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280 ГПК, а само цифрово и текстово посочване на чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК с позоваване на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по д. № 3/1974 г.
Независимо от това може да се посочи, че практиката по приложението на чл.106, ал.2 СК /отм./ е обилна и непротиворечива. Тя следва текстът и разумът на закона, както и постановките на цитираното ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по д. № 3/1974 г., според които съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Този интерес е винаги конкретен и се установява след цялостна проверка на обстоятелствата, които засягат тяхното физическо, психическо и нравствено развитие, както и възможностите на родителите да им се създадат такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им. За целта се анализират всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни, вкл. заключения на психолози, социални работници от Агенцията за социално подпомагане по чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, изслушват се самите родители, а когато това е възможно – и децата. По въпроса за критериите, които са длъжни да съблюдават съдилищата при предоставянето за упражняване на родителските права върху родените от брака деца, с оглед най-пълна защита на интересите им, има достатъчна практика и по чл.290 ГПК, обективирана в решения № 401 от 11.01.2012 г. по гр.д. № 327/2011 г. на ІІІ г.о., № 712 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 81/2010 г. на ІІІ г.о., № 215 от 21.06.2011 г. по гр.д. №1325/2010 г. на ІІІ г.о., № 802 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 1783/2009 г. на ІV г.о. и др.
Въззивното решение е съобразено с тази практика, като е направен задълбочен разбор на всички представени доказателствата, които са в полза на приетото по делото. Съдът е стигнал до обосновани изводи относно предоставянето на родителските права по отношение на децата В., сега на 9 години и П., сега на 3 години, на майката. Между децата съществува емоционална връзка и те трябва да живеят заедно при майка си, която притежава необходимия родителски капацитет и желание да се грижи лично за тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1479 от 16.03.2011 година по гр.д. N 14990/2010 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.