О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр. София, 15.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 390 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Г. Н. И. ЕГН:********** срещу определение №2875 от 19.02.2010г. по ч. гр. д. №962/2010г. на Софийски градски съд, І г.о., с което е потвърдено определение от 15.10.2009 г. по гр.д. №23905/2009 на СРС, 36 състав за прекратяване на производството по отрицателния установителен иск на частния жалбоподател с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу „Ч”АД. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, .т.1 и т. 3 ГПК.
Ответникът изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по отрицателния установителен иск на частния жалбоподател с правно основание чл.124 ал.1 ГПК ТЗ срещу „Ч”АД, въззивният съд приема, че доколкото в исковата молба липсва твърдение за претендирано от страна на това дружество вземане срещу ищеца-частен жалбоподател , то липсва правен интерес от така предявения иск срещу този ответник и следователно искът срещу него се явява недопустим.
Правният въпрос от значение за изхода на спора е има ли правен интерес ищецът да предяви отрицателен установителен иск за недължимостта на суми по фактури за заплащане стойността на ел.енергия , дължими на „Ч” АД срещу „Ч”АД в качеството му на лице изготвило констативен протокол за неточно отчитане, респ. неотчитане на консумирана ел.енергия от страна на ищеца.
От приложените към частната касационна жалба съдебни актове се установява, че е налице противоречива практика на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос цитиран в предходния абзац-основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 ГПК. Следователно касация следва да се допусне .
По същество на спора частната жалба се явява основателна. Ответното дружество „Ч”АД е посочено като ответник наред с „Ч” АД от ищеца в исковата молба в качеството му на лице изготвило констативен протокол за неточно отчитане, респ. неотчитане на консумирана ел.енергия от страна на ищеца. На базата на така съставения от него констативен протокол са издадени съответните фактури за вземанията на „Ч” АД .
За да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му – да не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор с ответника „Ч”АД . Правният интерес за ищеца да установи, че не е налице основание за плащане на консумирана електроенергия в обема, посочен в издадените от ответника „Ч”АД фактури. Фактурите са издадени обаче на базата на констативен протокол за неточно отчитане, респ. неотчитане на консумирана ел.енергия, който протокол е съставен от страна на втория ответник „Ч”АД. Следователно ищецът не разполага с друг вид защита на правата си срещу съставителя на констативния протокол за дължимостта на начислените суми за ел.енергия в полза на другия ответник „Ч”АД.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отмени определението за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №2875 от 19.02.2010г. по ч. гр. д. №962/2010г. на Софийски градски съд, І г.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определение от 15.10.2009 г. по гр.д. №23905/2009 на СРС, 36 състав за прекратяване на производството по отрицателния установителен иск на Г. Н. И. ЕГН:********** с правно основание чл.124 ал.1 ГПК ТЗ срещу „Ч”АД
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд: СРС, 36 състав за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: