О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
ГР. София 15.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.09.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №387/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу въззивното определение на Градски съд София по гр.д. №2776/09 г. за разноските, с което на касатора е присъдена сума от общо 150 лв. като юрисконсултско възнаграждение, при претендирана 4000 лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението, иска се отмяната му с присъждане на цялата претендирана сума за разноски / почти равна на присъдените по заведените срещу дружеството искове 3 000 лв. и 1189 лв., на осн. чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за мораторна лихва, като до пълния размер на главница и лихва съответно от 25 хил. и 10 хил. лв., исковете са отхвърлени./
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване в изрично посочен от закона случай определение и е допустима, но неоснователна.
Въззивният съд е определил възнаграждение в посочения размер на осн. чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения / наредбата/, като е отчел трудовия характер на спора. Изводът на въззивния съд, че възнагпраждението следва да се определи на това основание, а не като за защита по дела с определен интерес по чл.7, ал.2 от Наредбата е законосъобразен – в наредбата възнаграждението за трудови дела е изведено в отделна разпоредба – на чл.7, ал.1,т.1, при отчитане видовата им специфика и не е в зависимост от интереса, посочен в ал.2.
Следва да се сподели и изводът на въззивния съд за определяне на възнаграждението в минимален размер поради неголямата фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му само в едно заседание пред ГС, без извършването на много и трудоемки за защитата на ответника процесуални действия.
Частната жалба е неоснователна – въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение по гр.д. №2776/09 г. на Градски съд София от 11.05.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: