3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
Гр.С., 08.06.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 965 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М. [фирма] /л./, [населено място] срещу решение № 427/21.04.2010г., постановено по т.д.№ 255/10г. от Пловдивския апелативен съд, с което потвърдено решение № 109/19.11.2009г. по т.д.№ 28/09г. на Хасковския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против “М. [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.286 вр. чл.318 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД за сумата от 87838 лв. и с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 11271.92 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът “М. [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са сключени два договора от 15.01.2003г. и от 22.01.2003г. за продажба, които са с идентично съдържание с изключение на уговорения график за разсрочено плащане на цената. Изложени са съображения, че с втория договор са преуредени отношенията между страните, поради което падежът на задължението следва да се определи по втория договор. От последната вноска, платима на 30.12.2003г., до предявяване на иска на 26.01.2009г. е изтекъл установеният петгодишен давностен срок, поради което претенциите са отхвърлени. Решаващият състав е счел, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, който е приел писмено доказателство след изтичане на срока за отговор на исковата молба, тъй като е указал на страните необходимост от представяне на допълнителни доказателства и им е предоставил равноправна възможност за това.
Според касатора въпросът от значение за спора е: “В кой момент се преклудира правото на ответника да представи писмени доказателства – с изтичането на срока за отговор на исковата молба/респ. срока за допълнителен отговор/ или представянето на писмени доказателства може да се направи за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание от първата инстанция?”
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Поставеният въпрос е от значение за изхода от спора с оглед на обсъждане на ангажираните доказателства след изтичане на срока за отговор на исковата молба, които са определяни и за произнасяне по направеното възражение за погасяване на вземането по давност. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл.18, ал.2, т.2 ТДТССГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 1982.20 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 427/21.04.2010г., постановено по т.д.№ 255/10г. от Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “М. [фирма] /л./, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 1982.20 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.