О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
С. 02.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 113 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Р. А. и Ш. Х. А. чрез процесуал-ния представител адвокат К. против въззивно решение от 20.06.12г. по в.гр.д.№ 15202 по описа за 2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.06.11г. по гр.д.№ 38536/09г.на Софийски районен съд,като са обявени на основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителни по исковете на В. Л. и П. Л. договорите за дарение на : 1/6 ид.ч.от сграда с площ от 70 кв.м., заедно с 250/500ид.ч.от ПИ с №687 в [населено място] [улица], извършено с н.а.№ 17 от 12.02.09г. и на 1/6 ид.ч.от сграда,находяща се в УПИ ІІІ-688 с площ от 193кв.м.,от които стопанска част 121кв.м., жилищна 37кв.м.,гараж 35кв.м., заедно с целия УПИ ІІІ-688 с площ от 374кв.м.,с адрес: [населено място] [улица].
Като се позовават на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, касаторите желаят да се допусне касационно обжалване по следните два въпроса: 1.следва ли да се прогласява относителна недействителност на сделка, когато вземането на кредитора за вреди от непозволено увреждане не е установено по размер и 2. необходимо ли е при предявен иск по чл.135 от ЗЗД касаещ безвъз-мездна сделка, да се преценя знанието за увреждане от страна на третите лица.По първия въпрос се позовава на решение № 423 от 18.01.10г.на Х.,което не може да бъде съобразено поради това,че не е влязло в сила /т.3 от ТР №1/19.02.10г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС/ и на решения № 299 от 11.02.10г.на П. и №11 от 19.03.08г.на І т.о.на ВКС, които са без задължителен характер.По втория въпрос се позовава на решения № 394 от 7.05.09г. на САС и № 1056 от 1.10.08г.на ІV г.о. на ВКС, също без задължителен характер.
Счита,че е налице основание за допустимост и по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса – могат ли да са предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД разпорежданията на длъжника с права,спрямо които не може да бъде насочено предварително изпълнение/несеквестируемо имущество/. Позо-вава се на решения № 855 от 4.12.03г.по гр.д. №123/03г.на ІІ г.о. на ВКС и № 1562 от 20.05.82г.по гр.д.№805/82г.на ВС-без задължителен характер/.
Поставя и процесуално–правен въпрос- допустимо ли е да се конс-титуира нов ответник в хода на процеса,на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,като счита,че липсва установена практика.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
За да постанови акта си и да счете,че са налице предпоставките на иска по чл.135 от ЗЗД,въззивният съд е приел,че ищците са придобили качеството на кредитор към момента на увреждането/ което е установено с влязла в сила присъда/, от който момент е породено правото им на вземане срещу ответника. Последният се е разпоредил с имотите си след този момент, с което е затруднил изпълнението на вземането и е увредил интересите на кредиторите.На това основание действията по намаляване на имуществото на длъжника,осъществени от него чрез дарствени разпореж-дания в полза на майка му – следва да бъдат обявени за недействителни спрямо ищците. Съдът е посочил,че тъй като сделките са безвъзмездни – знанието на приобритателя в случая е ирелевантно.
При тези мотиви на съда,независимо,че поставените от касатора въпроси отговарят на изискванията за общо основание за допустимост /доколкото са свързани с решаващите изводи на съда/, не следва да се допуска касационно обжалване по тях, защото не са налице посочените от касатора специални основания по чл.280 ал.1 от ГПК.
К. не представя задължителна съдебна практика,на която въззивния акт да противоречи. Според настоящият съдебен състав – постановеният съдебен акт е съобразен с практика на ВКС /например постановени по реда на чл.290 от ГПК решение № 328 от 23.04.10г.по гр.д.№ 879/10г. на ІІІг.о., № 552 от 15.07.10г.по гр.д.№ 171/09г. на ІVг.о /, съгласно които страната, която е поискала отмяна по чл.135 от ЗЗД има за задача да установи само качеството си на кредитор.Тя няма задължението да провежда пълно и главно доказване на правото си/включително размера на вземането/.В това производството длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор.Съответно- качество на кредитор не може да бъде отречено поради възражения, които намалилият своето имущество длъжник би имал във връзка със съдържанието на облигационното отношение между него и ищеца, съществуването или изискуемостта му. Възражения от подобно естество са несъотносими към спора по чл.135 от ЗЗД,съответно съдът не може да ги приема и решава инцидентно в този процес, щом те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка. Предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД са: наличие на действително вземане,което е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска и увреждащо кредитора действие. В конкретния случай – вземането е възникнало преди увреждащото действие,защото ищците са придобили качеството на кредитор към момента на деликта,осъществен на 19.09.01г.,когато ответникът е извършил кражбата, за която е признат за виновен с влязла в сила на 30.12.08г. присъда, а увреждащите сделки са от 11 и 12.02.09г./в този смисъл е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 31 от 16.04.10г.по гр.д.№ 308/09г.на ІVг.о./.
В. акт е съобразен и с установената практика, съгласно която знание от страна на лицето, с което длъжникът е договарял за увреждането, което понася кредитора в резултат на сделката се изисква само, когато тя е възмездна. Когато сделката е безвъзмездна,знание за увреждане е необходимо само у длъжника/ решение № 185 от 22.11.10г.по т.д.№ 136/10г.на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК./Още повече,че в случая приобритателят по безвъзмездната сделка е майката на длъжника, за която важи и презумцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД/.
Не налице и второто посочено от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Преобладаващата практика,включително и соченото от касатора решение № 855 от 4.12.03г.по гр.д.№ 123/03г.на ВКС, приема,че с факта на разпореждане от страна на длъжника с несеквес-тируемо имущество, несеквестируемостта отпада.В случая – предмет на разпоредителните сделки от страна на настоящия касатор са идеални части /по 1/6ид.ч.от две сгради,ведно със земята върху които те са построени/, никоя от които не може да бъде квалифицирани като негово единствено жилище. Поради тази причина е несъотносима втората практика, на която касаторът се позовава /р-1562 от 20.05.82г.по гр.д.№805/82г.на ВС, съгласно което разпореждането на длъжника с единственото му жилище, което е несеквестируимо, не уврежда кредитора и не може да бъде предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД/. Доколкото цитираната практика се отнася до различна хипотеза – касае единствено жилище на длъжника, а въззивното решение е постановено във връзка с идеални части от други имоти – тя не установява противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по смисъла на т.3 от ТР №1/19.02.10г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС.
По поставения от касатора процесуално правен въпрос/във връзка с конституирането в хода на процеса на приобретателя по увреждащата сделка като ответник/ е налице установена практика.П. и приобритателят по увреждащата сделка са необходими другари. Наруша-ването на изискването за съвместно предявяване на иска срещу двамата е нередовност на исковата молба,за която съдът следи служебно. В случая не се касае до късно конституиране на страна/в какъвто смисъл е поставен въпроса/, а за отстраняване на констатирана от съда нередовност, за което той е дал указания и срок,произтичащи от необходимото другарство.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.06.12г. по в.гр.д.№ 15202 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: