О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 26.06. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1458/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу разпореждане № 518 от 14.03.2014 г. по в. т. д. № 286/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на дружеството против постановеното по делото въззивно решение № 352 от 12.12.2013 г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 30.04.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С касационна жалба вх. № 783/10.02.2014 г. [фирма] е обжалвало постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение по в. т. д. № 286/2013 г., с което е потвърдено решение по т. д. № 18/2012 г. на Разградски окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.195, ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД за намаляване на договорената между страните цена по договор за търговска продажба на резене, реколта 2011 г., със сумата 29 572.15 лв. и за уважаване на предявените от [фирма] против [фирма] насрещни искове за заплащане на сумите 45 840.90 лв. и 5 212.02 лв., представляващи съответно дължим остатък от цената по същия договор и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Към касационната жалба е приложена спогодба от 31.01.2014 г., с която страните са постигнали съгласие за доброволно уреждане на спора за дължимата цена по договора за търговска продажба.
Въззивният съд е констатирал, че жалбата е депозирана в срока за касационно обжалване по чл.283, ал.1 ГПК, но с разпореждане № 337 от 14.02.2014 г. я е оставил без движение с указания до жалбоподателя в случай, че цели последиците на чл.249 ГПК, да представи в едноседмичен срок молба от двете страни за прекратяване на делото поради постигната спогодба.
На 06.03.2014 г. по делото е постъпила молба от [фирма], с която дружеството е уведомило съда, че независимо от постигнатата спогодба, поддържа касационната жалба и моли тя да бъде изпратена по компетентност на Върховния касационен съд, тъй като спогодбата не урежда изцяло разрешените с въззивното решение спорни правоотношения.
С разпореждане № 518 от 14.03.2014 г. Варненски апелативен съд е върнал касационната жалба, след като е приел, че жалбоподателят [фирма] не е изпълнил дадените с разпореждане № 337 от 14.02.2014 г. указания за изправяне нередовностите й и че касационното обжалване е недопустимо поради липса на правен интерес за обжалване на въззивното решение, предвид постигнатата извънсъдебна спогодба по насрещния иск, функционално свързан с първоначалния иск.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е неправилно.
Основанията, на които въззивният съд може да върне касационната жалба, са посочени в разпоредбата на чл.286, ал.1 ГПК. Съгласно чл.286, ал.1 ГПК, жалбата се връща от въззивния съд, когато е подадена след изтичането на срока за обжалване /т.1/, не се отстранят в срок допуснатите нередовности /т.2/ и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК /т.3/. По аргумент от чл.286, ал.1 ГПК правомощията на въззивния съд да преценява допустимостта на касационната жалба в стадия на администрирането й се изчерпват с проверката дали жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.283, ал.1 ГПК, дали въззивният акт подлежи на обжалване и дали жалбата е редовна от гледна точка на формалните изисквания на чл.284 ГПК. Процесуалният закон не предоставя на въззивния съд правомощия да преценява допустимостта на жалбата на основания, различни от визираните в чл.286, ал.1 ГПК, а съответно и да връща жалбата по съображения за съществуването им. Преценката за наличие на такива основания, препятстващи разглеждането на касационната жалба по същество, е от изключителната компетентност на Върховния касационен съд.
Изводът на въззивния съд, че жалбоподателят [фирма] не е изпълнил указанията в разпореждането от 14.02.2014 г. за отстраняване на нередовности на касационната жалба, е необоснован и незаконосъбразен. Разпореждането не съдържа указания за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията за редовност по чл.284 ГПК, което изключва основанието по чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на касационната жалба.
Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд за наличие на основание за връщане на жалбата, произтичащо от липсата на правен интерес за страната – жалбоподател да обжалва въззивното решение при постигнатата с насрещната страна извънсъдебна спогодба. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на касационната жалба, но преценката за неговото наличие или отсъствие е от компетентността на Върховния касационен съд, в чиито правомощия е разглеждането на жалбата. След като е констатирал, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.283, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт и не е установил несъответствия на същата с изискванията на чл.284 ГПК, въззивният съд е следвало да предприеме процесуални действия за администриране на жалбата и за изпращането й по компетентност на Върховния касационен съд, в каквато насока е и искането на жалбоподателя в молбата от 06.03.2014 г., с която е изявена воля за поддържане на жалбата, независимо от постигнатата спогодба.
По изложените съображения разпореждането за връщане на касационната жалба следва да бъде отменено и делото да се върне на Варненски апелативен съд за администриране на неправилно върнатата касационна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 518 от 14.03.2014 г. по в. т. д. № 286/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от [фирма] – [населено място], касационна жалба вх. № 783/10.02.2014 г. против постановеното по делото въззивно решение № 352 от 12.12.2013 г.
ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за администриране на касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :