1
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр. София, 09.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1167 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД – [населено място] срещу решение № 2447 от 27. 11. 2017 г. по гр. д. № 3410/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав в частите, с които е потвърдено решение от 2. 03. 2017 г. по гр. д. № 620/2016 г. на Софийски градски съд в частите, с които касаторът е осъден да заплати на К. Л. Г. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за ПТП, осъществено на 7. 08. 2015 г., заедно със законната лихва от 7. 08. 2015 г. до окончателното плащане и сумата от 1699, 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по същата застраховка, заедно със законната лихва от 14. 08. 2015 г. до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и прави искане за отмяната му и за отхвърляне на предявените искове. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че в случая е налице виновно и противоправно поведение на застрахования водач на МПС и отсъства съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалия. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – К. Л. Г., представляван от пълномощника си адвокат Д., е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на предпоставките за достъп до касация, поддържани от застрахователя, съответно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е установена материалноправната легитимация на ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента и на ищеца като пострадал от реализирано на 7. 08. 2015 г. на път ПП-I-8 ПТП. Посочил е, че по делото няма спор относно вида на травматичните увреждания, получени от ищеца при произшествието и причинно-следствената връзка. Според въззивното решение произшествието е станало на Т-образно кръстовище, където застрахованият при ответника водач на лек автомобил е предприел маневра завой наляво, от дясно наляво на път ПП-I-8 спрямо посоката на движение на мотоциклета, управляван от ищеца, и се е сблъскал с последния в неговата лента на движение. Като причина за сблъсъка е определено отнемането на предимството на движещия се направо и по път с предимство мотоциклет от страна на автомобилиста. Въззивният съд е изтъкнал, че според заключението на автотехническата експертиза ударът е бил непредотвратим при скоростта, с която се е движил ищецът, а именно 72 км/ч, а при скорост до 60 км/ч ударът е бил предотвратим. С оглед необосноваността на заключението на експерта в частта досежно скоростта на движение на мотоциклета преди удара, данните от досъдебното производство за скорост на същия от 50 км/ч и явното противоречие на извода на вещото лице с показанията на свидетеля З. – водач на автомобила, участник в ПТП, според който ищецът се е движил с ниска скорост, съдът не е кредитирал експертното заключение за скоростта на движение на мотоциклета – 72 км/ч. Съгласно приетото от съда на мястото на катастрофата не е имало ограничение на скоростта за движение, а пълна видимост за автомобилиста към идващите вляво по главния път е съществувала при осевата линия, ако те се движат плътно вдясно в платното си за движение. При този механизъм на произшествието съдът е счел възражението на ответника за липса на противоправно поведение на водача на автомобила З. за неоснователно, тъй като последният е нарушил правилата на ЗДвП, като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство мотоциклет /нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП/ и е предприел маневра завой наляво, без преди това да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение /нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП/. Според апелативния съд ищецът не е проявил поведение, което да способства за удара. Съдът е приел за неоснователен въззивния довод на застрахователя, че ищецът е бил длъжен да избере скорост около 60 км/ч, която да му позволи при необходимост да спре. Мотивирал се е с обстоятелството, че ищецът се е движил по път с предимство и с правилото на чл. 47 ЗДвП, че при приближаване на кръстовище, водачът следва да съобрази скоростта си така, че при необходимост да спре и да пропусне тези, които имат предимство. С оглед предимството на ищеца в случая, съдът е заключил, че тъй като не е имал задължение да пропусне автомобила на кръстовището, ищецът не е бил длъжен и да намали скоростта си при приближаването му до степен да може да спре. В тази връзка в атакуваното решение е прието, че е изцяло без значение дали ударът е бил предотвратим за мотоциклетиста и при каква скорост. По тези съображения въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на защитното възражение на ответника-застраховател за съпричиняване.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Изводът на съда за виновно и противоправно поведение изведен ли е при съобразяване на събраните непосредствено в настоящото производство доказателства и всички въведени възражения по делото?; 2. При обективна непредотвратимост на удара за водача на моторно превозно средство, считано от първия момент на възприемане на опасността, когато обективно същият е имал възможност да я възприеме, допустимо ли е да се приеме, че е налице виновно и противоправно поведение?; 3. При извършени обосновани технически изчисления от експерт със специални знания във висящото производство следва ли съдът да се съобрази със същите?; 4. Допустимо ли е съдът да обосновава изводите си по спора с данни и доказателства, събрани в друго производство, които не са събрани непосредствено пред него чрез съответните доказателствени средства?; 5. При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС № 17/1963 г. относно вземането предвид наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици?“. Въведено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в постановените по чл. 290 ГПК решение № 185 от 15. 07. 2013 г. по гр. д. № 889/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 66 от 12. 03. 2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 43 от 16. 04. 2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, II т. о. и решение № 36 от 21. 04. 2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, II т. о., относно необходимостта от безспорно доказване на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования като предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя, задължението на съда да постанови решението в съответствие със събрания доказателствен материал и забраната за позоваване на съда на доказателства, които не са събрани в хода на производството по висящия спор. Касаторът твърди, че въпросът за определяне приноса на пострадалия за настъпилите вредоносни последици е разрешен в противоречие с решение № 39 от 16. 07. 2010 г. на ВКС по т. д. № 551/2009 г., II т. о. Наред с гореизложеното се сочи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението се поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация – поради очевидна неправилност на обжалваното решение, като това се аргументира с несъобразяването от съда на приетото по делото експертно заключение, недопустимостта съдът да обосновава изводите си с данни от друго производство и с липсата на всеобхватна преценка на доказателствения материал и разглеждане на конкретните проявления на поведението на всеки един от участниците в произшествието.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият и петият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така както са формулирани въпросите касаят правилността на решението, тъй като предполагат преки отговори дали решаващите изводи на въззивния съд за наличието на виновно и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, и за неоснователност на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – ищец са направени при спазване на процесуалните правила и при съобразяване на приложима, според касатора, задължителна практика на ВКС. Правилността на изводите на съда за съществуването на спорното право не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал 1 ГПК вторият поставен въпрос дали е допустимо да се приеме, че е налице виновно и противоправно поведение на застрахования водач при „обективна непредотвратимост на удара за този водач, считано от първия момент на възприемане на опасността, когато обективно същият е имал възможността да я възприеме“. Въпросът е поставен хипотетично, тъй като не съответства на установената от Софийски апелативен съд фактическа обстановка, в частност на механизма на ПТП и на изградения въз основа на доказателствата по делото и след изследване на задълженията съобразно ЗДвП за застрахования водач извод за противоправно поведение на последния. Установената причина за сблъсъка е отнемане на предимството на движещия се направо и по път с предимство мотоциклет от страна на автомобилиста, с оглед на което съдът е заключил, че са налице нарушения на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП от страна на последния. Липсва констатация на съда за непредотвратимост на удара за водача на лекия автомобил, участник в ПТП. С оглед въведеното възражение от ответника по исковете, че пострадалият се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, в процеса е изследвано дали ударът е бил предотвратим и при каква скорост за мотоциклетиста, а не за водача на лекия автомобил. Този въпрос е приет от съда за несъществен по съображения, предмет на следващото изложение.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпросите следва ли съдът да се съобрази с извършените обосновани технически изчисления от експерт със специални знания във висящото производство и допустимо ли е съдът да обосновава изводите си с доказателства, които не са събрани в хода на производството по висящия спор. Тези въпроси са свързани и са поставени по повод твърдението на касатора, че съдът неправилно е заключил, че скоростта на управлявания от ищеца мотоциклет е била по-ниска от 72 км/ч /скоростта, установена в заключението на автотехническата експертиза/. Въпросите не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като за заключението на съда, че ищецът се е движил с разрешена скорост, е без значение дали ще се приеме, че скоростта на движение на мотоциклета е била 72 км/ч или по-ниска при липсата на ограничение на скоростта на движение на мястото на произшествието. Наред с това, за да определи възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец за неоснователно, съдът е изтъкнал, че е ирелевантно дали ударът е бил предотвратим за мотоциклетиста и при каква скорост предвид липсата на задължение за пострадалия мотоциклетист да избере скорост, която да му позволи да спре. Съображенията са основани на данните за движението на мотоциклетиста по път с предимство и на правилото на чл. 47 ЗДвП, предписващо задължение за водачите на МПС при приближаване на кръстовище да съобразяват скоростта си така, че при необходимост да спрат и да пропуснат тези, които имат предимство.
Тъй като въведените от касатора въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се извършва преценка за наличието на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на цитираната разпоредба.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК съществува при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма и който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В този смисъл е вече създадената практика на ВКС, намерила израз в определение № 97 от 2. 02. 2018 г. по ч. т. д. № 221/2018 г., II т. о., определение № 161 от 6. 03. 2018 г. по ч. т. д. № 331/2017 г., II т. о., определение № 180 от 18. 03. 2018 г. по ч. т. д. № 74/2018 г., II т. о. и др., която се споделя и от настоящия състав. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, при аргументация на поддържаното основание очевидна неправилност на въззивното решение, касаторът препраща към твърденията си за нарушения на материалния закон и на процесуалните норми и за необоснованост при направените изводи за виновно и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, и за неоснователност на възражението за съпричиняване. Твърденията не биха могли да обосноват очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е съобразено изясненото разграничение между очевидната неправилност на решението като основание за достъп до касация и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
При този изход на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2447 от 27. 11. 2017 г. по гр. д. № 3410/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на К. Л. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 1, ап. 12 сумата от 2 500 лв. /две хиляда и петстотин лева/ разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: