О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
Гр. София, 10.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1218/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Ю. С. и А. А. П., двамата от [населено място], общ. Добрич, чрез техния процесуален пълномощник, срещу решение № 2319 от 10.11.2017 г. по в.гр.д. № 3245/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2508/18.04.2017 по гр.д.№ 15126/2013 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав, за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗД БУЛ ИНС АД [населено място] искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М. З. М. при ПТП, настъпило на 18.09.2013 г., в размер на 60 000 лв. за всеки от тях.
Постъпила е и „насрещна касационна жалба” от ЗД БУЛ ИНС АД срещу посоченото въззивно решение в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, касаторът – ответник е осъден да заплати на Х. М. З., Б. М. З., З. М. З. и Ю. С. С. от [населено място] обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за същото застрахователно събитие, в размер на 60 000 лв. за всеки от посочените ищци.
По допустимостта на касационните жалби, становището на състава на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение е следното:
Касационната жалба на С. Ю. С. и А. А. П. е допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на срока по чл.283 ГПК. Жалбата на застрахователното дружество не отговаря на условията на чл.287 ал.2 ГПК, макар да е подадена в указания в същата разпоредба преклузивен срок. Против ответника са предявени субективно съединени искове от шестима ищци. Исковете на касаторите С. С. и А. П. са били изцяло отхвърлени, а исковете на останалите лица – частично уважени. ЗД БУЛ ИНС АД не може да подаде насрещна жалба на касационната жалба на първите двама, тъй като решението на въззивния съд по техните искове е изцяло в негова полза – липсва уважена част, която да се обжалва по реда на чл.287 ал.2 ГПК от страна на ответника. В случая се касае не за насрещна, а за обикновена касационна жалба срещу въззивното решение в други негови части и по отношение на други насрещни страни, които не са го обжалвали. Тя обаче не е предявена в законоустановения срок по чл.283 ГПК. Поради това, същата се преценява като процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В допустимата касационна жалба се поддържат касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение при формиране на решаващия извод на съда, че тези ищци не са легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди, т.к. не са роднини на починалия и не е налице хипотезата на взето за отглеждане за осиновяване дете, предвид тяхната възраст. По подробно изложени съображения се моли за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на исковите претенции в посочения в жалбата размер, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за трите съдебни инстанции.
Допускането на касационно обжалване се претендира на различни, съответно обосновани основания от хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, по въпроса: Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък и влиза ли в кръга на правоимащите отглежданото, макар неосиновено, навършило пълнолетие дете?
Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.287 ал.1 ГПК е дал писмен отговор за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, с оглед данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, намира следното:
Относно активната материалноправна легитимация на касаторите – деца на Ю. С. С. отпреди фактическото й съпружеско съжителство с пострадалия М. З. М., мотивите на въззивния съд се изчерпват с посоченото в касационната жалба, а именно – липса на родствена връзка с починалия, липса на предвиденото в ППВС № 5/69 г. изключение досежно отглежданите, но неосиновени деца.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението по чл.284 ал.3 ГПК и обуславящ изхода на спора правен въпрос, за проверка на съответствието му с ППВС № 5/1969 г. Освен това, към момента на подаване на касационната жалба е било висящо и тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, по което вече има постановено тълкувателно решение от 21.06.2018 г., също по въпроса, кои лица са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък.
Касаторите са освободени от предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата им, на основание чл.83 ГПК.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
І. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ „насрещна касационна жалба” с вх.№ 297/08.01.2018 г. на ЗД БУЛ ИНС АД [населено място].
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението до страната пред друг състав на ВКС, ТК.
ІІ. ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2319 от 10.11.2017 г. по в.гр.д. № 3245/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІ въззивен състав, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 2508/18.04.2017 по гр.д.№ 15126/2013 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав, за отхвърляне на предявените от С. Ю. С. и А. А. П. против ЗД БУЛ ИНС АД искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М. З. М. при ПТП, настъпило на 18.09.2013 г., в размер на 60 000 лв. за всеки от тях.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ІІІ. Делото да се докладва на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на определението по п.І., за …………………………………………………………
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: