О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София 07.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 30 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 435/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. В. от гр. К., подадена от пълномощника й адв. Г, срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд № 315 от 07.05.2008г. по в.гр.д. № 58/2008г. с което е оставено в сила решението от 07.07.2005г. по гр.д. № 253/2004г. на Костинбродския районен съд в частта, с която е осъдена Р. Б. В. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на А. Б. С. и Н. С. С. сумата10 000 лв.
Ответниците А. Б. С. и Н. С. С. от гр. С. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника им адв. В молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
С решение № 1* от 16.01.2008г., постановено по гр.д. № 1403/2006г. на ВКС, пето г.о., е отменено решението на Софийски окръжен съд от 05.06.2006г. по гр.д. № 296/2006г. в частта, с която са отхвърлени исковете на А. и Н. С. срещу Р. В. за общата сума 10 000 лв. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. Дадени са указания по тълкуването и прилагането на чл. 133, б. „в” ГПК /отм./, а именно, че в случая се цели установяване не на договор, а на фактическото обстоятелство – предаване на определена парична сума, поради което свидетелските показания са допустими.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел за установено въз основа на гласни доказателства, че ответницата Р е получила от ищците А на две части общо сумата 10 000 лв. Първия път това е станало след Никулден и са дадени 6 500 лв., а втория път 3 500 лв. за Коледа. Сумите са дадени като част от цената на недвижим имот, находящ се в гр. К.. Не е установено страните по делото да са сключили предварителен /или окончателен/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради което получените от ответницата суми се явяват дадени без основание. Съдът не е възприел доводите на ответницата Р за недопустимост на свидетелските показания като е приел, че настоящият случай не се обхваща от нито една от хипотезите на чл. 133, ал. 1 ГПК /отм./. В с.з. на 08.11.2004г. процесуалният представител на ответницата Р адв. Я е направил признание, че доверителката му е получила 10 000 лв., „за нейния развод”.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Р. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по съществения процесуалноправен въпрос за допустимостта на свидетелски показания по чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, който според жалбоподателката е решен в противоречие с трайната практика на ВКС и други съдебни инстанции, като е налице и противоречие между тази практика и решение на ВКС по настоящото дело, постановено при предходното касационно разглеждане.
Прилага решение № 517 от 31.05.2007г. по т.д. № 956/2006г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и решение от 09.01.2004г. на ВнАС по гр.д. № 868/2003г. С първото от тях е прието, че договорът за заем е реален договор и предаването на дадена в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката, затова са недопустими свидетелски показания съгласно чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./. Предмет на второто решение е договор за заем за потребление. Съдът е приел, че писмената форма е форма за доказване. Поради липса на разписка, само чрез съществуването на ценна книга, не може да се докаже наличието на договор за заем.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е основание за допускане на касационно обжалване когато въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС. В случая такава не се сочи.
Приложените решения не обосновават наличието на противоречиво решаване от съдилищата на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос. Видно от изложеното по-горе съдържание на решенията, същите имат за предмет претенции по чл. 240 ЗЗД, а не по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Изложеното в мотивите на решение № 517/2007г. на ВКС становище относно допустимостта на свидетелски показания, когато сумата се търси на основание чл. 55 ЗЗД, е постановено при различна фактическа обстановка от установената по настоящото дело, предвид признанието на ответницата, че сумата 10 000 лв. е получена, но за развод.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд № 315 от 07.05.2008г. по в.гр.д. № 58/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: