2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
С. 14.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 363/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на Република България срещу разпореждане № 728 от 26.03.2012г. по гр.д. № 159/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 165 от 24.02.2011г., постановено по гр.д. № 4289/2010г. на Пазарджишкия районен съд.
Върховният касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС съобрази следното:
В. съд е върнал въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против решението на Пазарджишкия районен съд поради неизпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 412/13.02.2012г., да внесе 120 лв. държавна такса по сметка на Пазарджишкия окръжен съд. Приел е, че предявеното с исковата молба вземане няма публичноправен характер, поради което държавните учреждения, които са страна по това вземане, не са освободени от заплащане на държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. Вземането има частноправен характер, поради което държавните учреждения са равнопоставени на физическите и юридически лица.
ВКС намира частната жалба за частично основателна поради следните съображения:
Правилно съдът е приел, че Прокуратурата на РБ в качеството й на ответник по иск по чл. 2 З., не е освободена от внасяне на държавна такса. В случая Прокуратурата не участва в производството като представител на държавата в изпълнение на възложена й от Конституцията и законите компетентност, в които случаи съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК тя не внася такси и разноски по производството, а като ответник по иск за обезщетяване на вреди от специалния деликт по чл. 2 З.. В този случай процесуалното качество на Прокуратурата не е различно от това на всички останали държавни органи по чл. 2, ал. 1 З., които не са освободени от внасяне на държавна такса по делата. Приложеното към частната жалба на Прокуратурата определение № 1187/2009г. е постановено при условията на преходната разпоредба на § 9 от ЗИД З. /ДВ бр. 43/2008г./, съгласно която по неприключилите до влизане в сила на този закон производство таксата се присъжда в края на производството за всяка съдебна инстанция.
Неправилно обаче е определен размерът на дължимата държавна такса на 120 лв., съобразно обжалваемия интерес. Съгласно чл. 18, ал. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за въззивната жалба дължимата държавна такса е в размер на половината от предвидените по чл. 2а, т.е. в размер на 5 лв.
По изложените съображения разпореждането следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл. 262, ал. 1 ГПК по отношение въззивната жалба на Прокуратурата на РБ.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 728 от 26.03.2012г. по гр.д. № 159/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 165 от 24.02.2011г., постановено по гр.д. № 4289/2010г. на Пазарджишкия районен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България съобразно мотивите на определението.
Председател:
Членове: