3
Определение по ч.т.д.№ 268/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 02.07.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 268 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр.чл.129 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. Н. В.-Р., Д. М. Д. и М. Т. П. срещу Определение от 22.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 2283/2012 год. на Софийски градски съд с което е било потвърдено определението от 21.12.2011 год. по гр.д.№ 46720/2011 год. на Софийски районен съд. С това определение, като е счел, че е не са отстранени нередовностите по исковата молба на Р., Д., П. и Т. Я. К., първоинстанционният съд е прекратил производството по предявеният иск с посочено правно основание чл.80 ЗЗД и е разпоредил връщането на ИМ.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение, преграждащо развитието на спора и отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на два въпроса, формулирани така: 1./ За последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни, неточни или неясни указания на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба; 2./ Отговаря ли исковата молба на изискванията за редовност по отношение на степента на конкретизация на петитума на иска, включително и относно приложението на чл.70 ал.3 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на закона за допускане на факултативния касационен контрол се основава на следното:
Ищците са предявили срещу [фирма] иск с правно основание чл.80 ал.1 ЗЗД, посочвайки, че той е неоценяем. Искането им е за овластяване да извършат лично или чрез трето лице всички оставащи необходими строителни работи по новопостроена до степен „груб строеж” жилищна сграда, вкл. изграждане на външни връзки за присъединяване към мрежите на инфраструктурата. Съдът е посочил, че искът по чл.80 ал.1 ЗЗД не е неоценяем, поради което ищците ще следва да посочат неговата цена, съизмерима със стойността на работите за които искат овластяване, с оглед определяне както на родовата подсъдност на спора, така и размера на дължимата държавна такса. Указанията не са изпълнени, поради което съдът е разпоредил връщането на исковата молба и разпореждането му е потвърдено от състава на СГС.
Посочените от касатора въпроси нямат характеристиката на значими правни въпроси, по които съставът на СГС да се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика или произнасянето по които би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Вторият въпрос е въпрос по същество и се свежда до твърдението за неправилна преценка от страна на съдилищата по редовността на исковата молба. Първият от посочените въпроси въвежда твърдението, че указанията на съда са били непълни, неясни и неточни и също не отговаря на критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, а е въпрос по съществото на спора.
За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че дали овластяването е за извършването на конкретни СМР или за „необходимите действия за снабдяване на цялата сграда с Акт обр.16”, каквато е формулировката в уточнението е без съществено значение, доколкото и в двата случая искът е оценяем и цената му е от значение за родовата подсъдност и размера на държавната такса.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 22.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 2283/2012 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.