3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4921/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр.София, 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 4921/2013 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. Ц., ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат И. П. от П. адвокатска колегия срещу определение № 577 от 17.12.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 295/2012 год. по описа на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба с вх.№ 2800 от 02.05.2012 год. против определение № 317 от 20.04.2012 год. по гр.дело № 352/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Недоволна от определението е ищцата Н. В. Ц., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон понеже касационната й жалба е допустима тъй като за дълг в размер на 1 120 лева/изплатен/ кредиторът има право да извърши публична продан на имот с данъчна оценка 32 596 лева – и за това меродавна за цената на иска е данъчната оценка, а не стойността, за която е учредена ипотеката.
От ответника по частната касационна жалба М. М. А. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място] е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност тъй като предявеният иск е с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо погасяване на задължение от 1 120 лева.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт касационният съд е приел, че правната квалификация на иска е чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.179, ал.1 ЗЗД – отрицателен установителен иск с цена 1 120 лева – главница и лихви на вземане, което ищцата/жалбоподател/ твърди, че е погасено поради плащане, поради което не подлежи на касация.
Частната касационна жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Определението на касационния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния и процесуален закон.
При постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразено, че за определяне на цената на иска се прилагат разпоредбите на чл.69, ал.1, т.1 ГПК тъй като се касае за парично вземане – същата /посочена от ищцата и неоспорена от ответниците/ в срока по чл.70, ал.1 ГПК най-късно в първото заседание за разглеждане на делото и приета от съда е 1 120 лева, т.е. под 5 000 лева – за това на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба се явява процесуално недопустима.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 577 от 17.12.2012 год., постановено по гр.дело № 295/2012 год. по описа на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: