О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 20.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 05 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1231 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Б. И. И. срещу определение от 12.04.2013 г. на Апелативен съд-Пловдив по в.ч.т.д. № 195/2019 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на ОС-Хасково по т.д. № 26/19, в частта, с която е постановен отказ от освобождаване на ищеца-касатор от внасяне на държавна такса в размер на 1040 лева върху размера на иска на молителя частично предявен за 26 000 лева от общо 200 000 лева.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че съгласно данните от подадената от касатора декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не е налице основание за освобождаване от такси и разноски по критериите за това, уредени в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК. Тези изводи следват от декларираните като притежавани от ищеца и съпругата му жилище от 60 кв.м и от ищеца-къща в с. Станско, лек автомобил Фолксваген Пасат / произведен 2001 г./, месечни доходи от заплата, съответно 800 лева на молителя и 560 лева-неговата съпруга. Молителят и съпругата му са в добро здравословно състояние и работоспособна възраст. Молителят получава и рента от земеделски земи в размер на 200 кг. пшеница. Семейството е тричленно: с едно непълнолетно дете.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, ГПК по обуславящите, според него изхода на спора въпроси, които се свеждат до съотношението на критериите, въз основа на които съдът прави преценка за освобождаване на физическо лице от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК и следва ли да се включат като такива и икономическата конюнктура в страната, прага на бедността, средната работна заплата и други фактори.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая ясната и недвусмислена разпоредба на чл.83 ал.2 ГПК изисква съвкупна преценка на всички кумулативно дадени законови критерии за това, която се прави във всеки един случай поотделно и в обжалвания съдебен акт, съдът се е основал именно на такава преценка. Изводите на съда са в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл.274 ал.3 ГПК: Определение №160/ 03.02.2011 по ч.т.д. 61/2011 и Опр. № 639/29.07.2011 г. по ч.т.д. №485/2011 и двете на ІІ т.о.. Това, дали в конкретния случай доходите на молителя и неговото семейство позволяват заплащането на точно определена държавна такса е преценка за обоснованост на изводите на съда, което е извън компетентността на касационната инстанция във фазата на преценка за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното , настоящият състав на ВКС, ІІ т.а. счита, че при наличието на цитираната задължителна за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с която обжалваният акт не е в противоречие липсва предпоставка за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 164 от 12.04.2013 г. на Апелативен съд-Пловдив по ч.т.д. № 195/2019 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.