О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
Гр. София, 28.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2104/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Ж. Б. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 700/23.03.2018 г. по т.д.№ 6360/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е потвърдено решение № 1198/21.06.2017 г. по т.д.№ 3705/2016 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав за отхвърляне на възражението по чл.66 ал.6 ЗБН, подадено от касатора, срещу решение на синдиците на КТБ АД /н/ с № ЗБН 66-210 от 21.01.2016 г., с което е оставено без уважение възражение за включване в списъка на приетите от синдика вземания на вземането му в размер на 57 878.84 евро, произтичащо от договор за прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г., под условие, че направеното от него прихващане с писмо вх.№ 10576 от 03.11.2014 г. бъде обявено за относително недействително с влязло в сила съдебно решение.
С жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение – основания за неговото касиране по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което възражението по чл.66 ал.6 ЗБН да бъде уважено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се въвеждат основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК – че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, както и се поставят следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. Длъжен ли е съдът служебно да конституира несъстоятелната банка в производството по чл.66 ал.6 вр. чл.68 ЗБН, образувано по възражение на кредитор срещу решението на синдика, с което е оставена без уважение молбата на кредитора за включване на вземането му в списъка на приетите от синдика вземания; 2. Длъжен ли е съдът да изисква уточнение от синдиците в какво качество се явяват в производството по чл.66 ал.6 вр. чл.68 ЗБН, образувано по възражение на кредитор срещу решението на синдика, с което е оставена без уважение молбата на кредитора за включване на вземането му в списъка на приетите от синдика вземания; 3. Каква е дължимата от съда преценка в производството по чл.68 ЗБН във връзка със сезиралото го възражение по чл.66 ал.6 ЗБН, а именно: дали възразилият кредитор е носител на вземането към датата на откриване на производството по несъстоятелност или дали при сбъдване на очертаното от кредитора отлагателно условия същият ще се легитимира като кредитор на длъжника в открито производство по несъстоятелност; 4. Следва ли да се включи вземане на кредитор в списъка по чл.66 ЗБН, ако въпреки извършено погасяване чрез прихващане, несъстоятелната банка не е заличила учредени в нейна полза обезпечения върху имущество на прихваналия кредитор.
Ответникът по касация, чрез лицата, упражняващи правомощията на синдик, съответно чрез техния процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК моли касационната жалба да не бъде допускана до разглеждане по същество, поради липсата на основания за достъп до касационно обжалване, евентуално – решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания краен резултат по делото, съставът на въззивния съд е съобразил следните установени по делото факти:
С договор за прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г. Г. Б. прехвърля на З. Б. вземането си по договор за банков влог до размера на 52 594.11 евро и уведомява длъжника КТБ АД на 03.11.2014 г. С допълнително споразумение от 03.11.2014 г. страните са постигнали съгласие за изменение на договора за цесия, вкл. като са предвидили прекратителни условия, включително действието на договора да се постави в зависимост от приключване на производство по предявен с/у цесионера иск по чл.59 ал.3 или ал.5 ЗБН, като при постановяване на влязло в сила решение, с което се установява, че извършеното прихващане е относително недействително, то договорът за цесия автоматично се прекратява с последиците по чл.25 ал.2 ЗЗД.
С писмено изявление № 110576 от 03.11.2014 г. цесионерът З. Б. заявява прихващане на цедираното му вземане с паричното му задължение по договор за кредит от 27.10.2008 г.
КТБ АД е обявена в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност с решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/2016 г. на СГС, а с решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на САС е изменена началната дата на неплатежоспособността и за такава е определена датата 20.06.2014 г. Решението на САС е влязло в сила.
С решение на синдиците на КТБ АД /н/ с № ЗБН 66-210 от 21.01.2016 г. е оставено без уважение възражението на Б. по чл.66 ал.1 ЗБН против неприемане в списъка на вземането му в размер на 57 878.84 евро, при заявеното отлагателно условие – че бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите по несъстоятелността на КТБ АД извършеното прихващане.
Съдът е отчел и липсата на спор за наличието на висящо производство по предявени от банката искове с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.59 ал.3 и чл.59 ал.5 ЗБН, касаещи коментираното по-горе прихващане.
От правна страна въззивният съд е съобразил, че е допустимо включването в списъка на приети вземания на такива под отлагателно условие, вкл. в сметката за разпределение, като в този случай преценката в производството по чл.68 вр. чл.66 ал.6 ЗБН е дали при сбъдване на очертаното от кредитора отлагателно условие, същият ще се легитимира като кредитор на банката в несъстоятелност.
Съдът е преценил, че в конкретната хипотеза отлагателното условие е от такова естество, че при реализирането му, легитимиран носител на вземането по влога ще бъде цедентът – Г. Б., а не цесионерът – З. Б.. Поради това предявеното от него възражение по чл.66 ал.6 ЗБН е счетено за неоснователно и първоинстанционното решение е потвърдено.
Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ отделение намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, по следните съображения:
Решението не е вероятно недопустимо на сочените от касатора основания, поради което не са налице условията на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК за достъп до касация. Не съответства на фактите по делото твърдението, че КТБ АД /н/ не е участвала като страна в производството. Тя е вписана като такава в списъците за призоваване на лицата, както и в протоколите от проведените заседания пред първата инстанция, а също така е страна и в производството пред въззивния съд.
С оглед изложеното, формулираните в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК първи и втори въпрос, касаещи участието и представителството на банката, не могат да се отразят върху изхода по конкретното дело, нито са разрешени в противоречие с вече съществуващата практика на ВКС.
Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. От съдържанието му не се установява същото да е постановено при грубо несъобразяване с правилата на формалната логика или при превратно прилагане на закона.
Четвъртият формулиран от касатора въпрос няма характеристиката на правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, т.к. е изцяло казуистичен, освен това съдът не се е произнасял във връзка с липсата на заличаване на учредени върху имуществото на касатора обезпечения, с оглед направеното от него прихващане, като по тези обстоятелства не е формирана правораздавателна воля. По третия въпрос съдът е изразил воля, която изцяло съответства на съдържанието на подадените от касатора възражения по чл.66 ЗБН, т.к. е обусловена от основанието на заявеното под условие искане. Предвид горното, въпросът за това, към кой момент се дължи преценката относно правата на касатора, също не може да се характеризира като правен въпрос, удовлетворяващ общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78 ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 700 от 23.03.2018 г. по т.д.№ 6360/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав.
ОСЪЖДА З. Ж. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати в полза на КТБ АД /н/ с ЕИК[ЕИК] сумата 300 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: