О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 415
София, 23.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април……………………
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1846/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от З. К. С. от с. С., община К., приподписана от пълномощника му адв. Г.зунов, срещу решение № 395 от 7.05.2009 година по гр.д. N 679/2008 година на Софийския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени искове на касатора срещу Прокуратурата на Р Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претендирани на основание чл.2, т.2 ЗОДВПГ, сега ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратурата на Р Б. не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора са посочени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, но те не са обосновани. Не са формулирани и конкретени материалноправни или процесуалноправни въпроси извън твърдението, че по ЗОДОВ могат да се претендират както нематериални, така и материални щети, че претенцията за последните е доказана по основание и размер, че съдът не е изложил мотиви за отхвърлянето им, както и че размерът на обезщетението за неимуществени вреди противоречи на този по други дела, където е определено в по-висок размер. С оглед на това може да се приеме, че искането в последната му част се основава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като са представени съдебни решения по приложението на чл.2, т.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД. Този въпрос е материалноправен и се отнася до критериите, които се прилагат от съдилищата при определяне на справедлив размер на репарацията. Приложените съдебни решения не обосновават наличието на противоречива практика по текста. Всички доводи следва да се квалифицира по чл.281, т.3 ГПК – за неправилност на решението, поради постановяването му в разрез с материалния закон /чл.2, т.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД/ и процесуалния закон /чл. 235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК/. Те са по съществото на правния спор и могат да се разгледат само при допускане на касационното обжалване, а както вече се посочи, в случая липсват предпоставките за преодоляване на тази фаза от процеса. Развитите доводи приповтарят оплакванията в касационната жалба и не удовлетворяват никоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 395 от 7.05.2009 година по гр.д. N 679/2008 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.