2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№416
С., 10.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 434 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. Н. К., чрез пълномощника му адлвокат Г. К. И., против определение № 300 от 21.06.2012 г., постановено по гр.д. № 1091 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е върната частна жалба вх. № 4761 от 11.05.2012 г., подадена от С. Н. К. срещу определение № 283 от 5.03.2012 г. по гр.д. № 10912011 г., ВКС, ІV г.о.
Ответникът в частното касационно производство Обединена Българска Банка АД, [населено място] не е изразил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Определение № 283 от 5.03.2012 г. по гр.д. № 10912011 г., ВКС, ІV г.о. е постановено в производство по чл.288 от ГПК и не допуска касационно обжалване на решение № 690 от 9.02.2011 г. по гр.д. № 14647/2010 г. на Софийски градски съд. С частна жалба вх. № 4761 от 11.05.20102 г. С. Н. К. е поискал да се отмени посоченото определение и делото да се върне за разглеждане от друг състав на СГС. Частната жалба е върната, тъй като определението по чл.288 от ГПК не е преграждащо – чрез него ВКС извършва селекцията на касационните жалби, които да бъдат допуснати до разглеждане, преценявайки дали повдигнатите правни въпроси обуславят въззивното решение и имат значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото, а когато касационното обжалване не бъде допуснато, въззивното решение влиза в сила /чл.296, т.3 ГПК/.
Атакуваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В действащия процесуалнен закон е регламентиран факултативен касационен контрол, при който касационното производство протича в две фази – по допускане на касационно обжалване и по разглеждане на касационната жалба. В зависимост от развитието на касационното производство в една или в две фази чл.296, т.3 от ГПК предвижда влизане в сила на въззивното решение когато касационната жалба не е била допусната до разглеждане или когато е постановено решение, с което не е уважена. След като въззивното решение е влязло в сила с постановяване на определението по чл.288 от ГПК, с което в случая не е допуснато касационно обжалване, то е приключил инстанционния ред за разглеждане на спора, а съответно подадената частна жалба правилно е била върната като процесуално недопустима. Изложените в частната жалба доводи касаят тезата на касатора за неправилност на въззивното решение в резултат на отказ да се съберат нови доказателства и да му се предостави правна помощ, както и наличието на определение, с което е прието, че касационната жалба против въззивното решение е процесуално допустима и са изцяло неотносими при преценка допустимостта на обжалване на определение по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 300 от 21.06.2012 г., постановено по гр.д. № 1091 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: