О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 16.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 2236 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Е. И. П. и П. Я. П., чрез адв. Й. А. от АК М., срещу въззивно определение, постановено на 17.03.2015 г. от Монтанския окръжен съд по ч.гр.д. № 85/2015 г.
С него е потвърдено определение на Монтанския районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Касаторите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представят приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, т. 1 и т. 3 ГПК, на които се основава касаторите и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Предявен е иск от Е. И. П. и П. Я. П. за установяване, че за времето, през което са осъществявали добросъвестно владение върху недвижим имот, собственост на ответниците И. К. Т. и Н. П. Я., са извършили описаните в исковата молба подобрения, в резултат на което се е увеличила стойността на имота със 6425 лв.
Първостепенният съд прекратил производството като недопустимо поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск – правата си ищците могат да удовлетворят с осъдителен иск, а и липсва спор с насрещните страни. Това определение е потвърдено от въззивната инстанция. Изложени са съображения, че наличието на дело за делба по отношение на същия имот между ответниците по установителния иск – И. К. Т. и Н. П. Я., не може да обуслови правен интерес на подобрителите да реализират правата си чрез установителен иск.
В изложението към касационната жалба са поставени следните правни въпроси: Допустим ли е иск по чл. 124 ГПК за установяване на „облигационни претенции” и приложими ли са разпоредбите на ТР № 8/12 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 8/2012 г. Относно възможността да се предявят и други установителни искове, извън посочените в него – за собственост или други вещни права.
Постановеното от въззивния съд не е в противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК, нито разглеждането на поставените въпроси е необходимо с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Допустимостта на иска се преценява във всеки конкретен случай, като отговора не може да бъде еднозначен с оглед вида на защитаваното субективно материално право – вещно, облигационно, семейно, трудово и пр.; спецификите на спорното материално право или правоотношение имат отношение към конкретната преценка за допустимост на потърсената искова защита. В този смисъл, от възприетото в ТР №8/2013 г. ОСГТК ВКС тълкуване за допустимост на установителния иск за собственост и други вещни права – само след установен интерес от подобна защита, не значи, че във всички случаи е допустимо предявяване на установителен иск, относно всички права и правоотношения. С цитирания тълкувателен акт не е изоставено трайно застъпеното в съдебната практика и в доктрината разбиране за правния интерес от търсене на искова защита. Такъв е налице само при наличие на правен спор с насрещната страна. От друга страна, за допустимостта на установителния иск е нужно още ищецът да преследва интерес, който, чрез избрания способ за защита, ще може да удовлетвори в най-пълна степен. Не е налице правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес.
Разрешението на въззивната инстанция напълно съответства на трайно установеното тълкуване на чл. 124, ал. 1 ГПК. Няма основания за изоставяне на същото.
В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение, постановено на 17.03.2015 г. от Монтанския окръжен съд по ч.гр.д. № 85/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: