3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр.София, 02.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1418 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. К. П. срещу решение № 228 от 29.06.2012 г., постановено по гр. д. № 501 по описа за 2012 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 40 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 3331/2011 г. по описа на Пернишкия районен съд за отхвърляне на иска на С. С. И. срещу Й. К. П. за промяна на режима на лични отношения на бащата с малолетното дете К. С. И., постановен с определение по гр. д. № 1714/2007 г., като е определено личните контакти между бащата и детето да се провеждат в сградата на Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място], отдел „Закрила на детето” през работни дни и в отсъствието на майката.
Касаторът Й. П. твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е недопустимо поради произнасяне по непредявен иск, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди, че ищецът не е имал искане за определяне на такъв режим на лични отношения, който е бил постановен от въззивния съд. Оспорва, че виждането на детето трябва да стане в нейно отсъствие, тъй като детето се страхува от баща си и е преживяло посттравматичен стресов синдром. Счита, че режимът реално не е изпълним. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК-противоречие със задължителната практика на ВКС. Твърди, че решението на въззивния съд противоречи на решение № 460 от 18.06.1999 г., постановено по гр. д. № 344 по описа за 1999 г. на ІІ ГО на ВКС, според което съдържанието на мерките за лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права, зависи от обстоятелствата на конкретния случай. Необходимо е да съществува реална възможност за тяхното осъществяване, която да се съобрази от съда при постановяване на тези мерки. Посочва декларативно основанието по т.3 на ал.1, на чл.280 от ГПК, без обаче да формулира конкретен въпрос. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Ответникът по жалбата С. С. И. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В искова молба от С. И. е поискал съдът да измени режима на личните контакти с детето К. С. И., като му бъде предоставено правото да го вижда без присъствието на Й. К. П. в почивни дни. Същественият елемент на искането е контактите да се осъществяват в отсъствието на майката и въззивният съд е изменил режима на лични отношения в този смисъл, като обаче е определил контактите да се осъществяват в работни дни и в сградата на Дирекция „Социално подпомагане” в присъствието на социален работник и психолог. По този начин искането на ищеца е удовлетворено по своята същност, но при по-неблагоприятни за него условия, поради което произнасянето на съда е в рамките на предявения петитум, а не извън него, както твърди Й. К. П.. По същество целта на предявеното искане е отстраняване на майката при контактите на бащата с детето, а не времето и мястото на тяхното осъществяване, които зависят от конкретната преценка на обстоятелства, предоставена изцяло на съда. Ето защо обжалваното решение е допустимо и не следва да бъде допускано касационното му обжалване на това основание.
При постановяване на своето решение въззивният съд се е съобразил със заключението на вещото лице и със социалния доклад, според които присъствието на майката по време на срещите изнервя и провокира бащата към словесна агресия и детето е поставено в ситуация на несигурност и раздвоение, ставайки свидетел на отношенията между родителите си. По този начин се възпрепятстват пълноценните контакти на детето с бащата, поради което съдът е преценил, че тези контакти трябва да се извършват в отсъствието на майката, но в работни дни в сградата на Дирекцията и в присъствието на социален работник и психолог. Тъй като няма обективни данни, че разрешените в такава обстановка контакти биха влошили психическото състояние на детето, въззивният съд правилно се е произнесъл, съобразявайки се именно с обстоятелствата на конкретния случай, както изисква цитираната в изложението на касатора съдебна практика- решение № 460 от 18.06.1999 г., постановено по гр. д. № 344 по описа за 1999 г. на ІІ ГО на ВКС. Определеният режим не е невъзможен за изпълнение, а само създава затруднения за бащата, които той би могъл да избегне при полагане на дължимата грижа за освобождаване от работа за два часа.
Искането да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК също трябва да бъде оставено без уважение, тъй като касаторът не е формулирал конкретния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. ВКС може само да конкретизира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, но не и самостоятелно да го формулира вместо касатора/ Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 29.06.2012 г., постановено по гр. д. № 501 по описа за 2012 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 40 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 3331/2011 г. по описа на Пернишкия районен съд за отхвърляне на иска на С. С. И. срещу Й. К. П. за промяна на режима на лични отношения на бащата с малолетното дете К. С. И., постановен с определение по гр. д. № 1714/2007 г., като е определено личните контакти между бащата и детето да се провеждат в сградата на Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място], отдел „Закрила на детето” през работни дни и в отсъствието на майката.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: