О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 23.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6685/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№11038/25.9.2014 г., подадена от адв. И. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба И. И. Е. от [населено място], област Б., против въззивно решение №1455/10.7.2014 г. по гр.д.№858/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., четвърти състав.
С обжалваното решение е отменено решение №4769/22.11.2013 г. по гр.д.№60/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд в частта, с която предявеният Е. Д. У. и Б. Д. У., и двамата от [населено място], против И. И. Е. от [населено място], област Б., иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 17200,80 лева до 50911,60 лева, и в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата над 1721,05 лева до 2090,07 лева, и вместо това И. Е. е осъден да заплати на ищците наред с присъдените 17200,80 лева, още 33710,80 лева на същото основание – обезщетение за ползване на недвижими имот след прекратяване на договор за наем от 15.5.2004 г., за времето от 01.4.2010 г.- до 31.01.2013 г., заедно със законната лихва, считано от 31.01.2013 г. до окончателното й изплащане. В останалата част решението на първата инстанция е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че искът е основателен за посочената сума, тъй като ответникът по иска е ползвал наетия имот след изтичането на предизвестието, отправено до него от ищците. Поради това въззивната инстанция е стигнала до извод, че за процесния период ответникът дължи обезщетение за ползване на имота.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че неправилно САС е приел, че има валидно заявено прекратяване на договор за наем, тъй като видно от съдържанието на предизвестието, става дума за отказ от договор за наем, сключен на 15.5.2004 г., и в случая се касае до друг имот, различен от този, който е предмет на договора. Сочи се, че дори от съдържанието на исковата молба не става ясно какви са взаимоотношенията – дали има прекратен договор за наем, или се касае за определяне на нов наем. В изложението се оспорва и размера на обезщетението за процесния период, както и че ответникът е изградил постройка в имота. Оспорват се присъдените от въззивната инстанция разноски.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация Е. Д. У. и Б. Д. У. не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №1455/10.7.2014 г. по гр.д.№858/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., четвърти състав, по касационна жалба, вх.№11038/25.9.2014 г., подадена от адв. И. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба И. И. Е. от [населено място], област Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: