О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№416
гр.С., 25.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 363/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 57743 от 09.08.2010 год. на С. Г. Х., З. С. Б., Л. С. К., Л. С. Д. и Р. М. П. срещу определение № 10494 от 08.07.2010 год. по ч.гр.дело № 4920/2010 год. на Софийския градски съд, търговска колегия, VІ-5 състав, с което е оставено в сила определението на Софийския районен съд, 50-ти състав от 04.11.2009 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 9181/2008 год. в частта досежно предявения от жалбоподателите иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ-за установяване правото на собственост на С. М. П. и М. М. П. към 1949 год. – момента на внасяне в ТКЗС на нива в землището на [населено място], м.”К. п.”, с площ 6.2 дка, при съседи: братя С., Р. Г., С. М., бр. Г. и п..
Поддържа се, че определението противоречи на практиката на Върховния касационен съд с позоваване на определение № 446 от 30.12.2008 год. по ч.гр.дело № 2116/2008 год. V г.о.; определение № 112 от 16.03.2010 год. по ч.гр.дело № 18/2010 год. ІІ г.о. и определение № 173 от 13.04.2010 год. по ч.гр.дело № 116/2010 год. І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С искова молба вх.№ 12415 от 28.02.2008 год. и уточненията от 20.03.2009 год. и 03.11.2009 год. частните жалбоподатели претендират, че наследодателите им С. М. П. и М. М. П. са били собственици на процесната нива от 6.2 дка към момента на внасянето й в ТКЗС през 1949 год. Ищците/частни жалбоподатели/ поддържат, че са пропуснали сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ за подаване на заявление, респ. предявяване на иск за възстановяване правото им на собственост, както и че по преписка вх.№ 0415/23.09.1991 год. поземлената комисия-Б. е възстановила собствеността в полза на наследниците на З. Х. П. с решение № 4039 П/01.11.1999 год.
Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като ищците не са образували административно или съдебно производство по ЗСПЗЗ за признаване правото им на възстановяване собствеността върху процесния имот, а и защото към момента вече не съществува възможност за иницииране на такива поради изтичането на преклузивните срокове по ЗСПЗЗ.
Въззивният съд потвърдил определението, като също е приел, че частните жалбоподатели биха имали право на иск само доколкото претендират възстановяване право на собственост, но след като са пропуснали срока за подаване на заявление, както и срока за предявяване на иск за установяване правото на възстановяване на правото на собственост, липсва правен интерес от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Определението на въззивната инстанция действително противоречи на определение № 446 от 30.12.2008 год. по ч.гр.дело № 2116/2008 год. на ВКС, V г.о., според което за да е допустимо предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, достатъчно условие е претендираният имот да е признат или вече възстановен на ответника или за него да е било признато право на обезщетение. Според цитираното определение, искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим когато имотът изобщо не е заявен пред поземлената комисия от страните по делото, или и за двете страни по спора има влязъл в сила отказ за признаване за възстановяване, включително и за правото на обезщетение за него.
В същия смисъл е и определение № 173 от 13.04.2010 год. по ч.гр.дело № 116/2010 год. на ВКС, І г.о., в което се споделя разрешението, дадено с решение № 1204 от 29.12.2008 год. по гр.дело № 5268/2007 год., решение № 206 от 05.03.2009 год. по гр.дело № 278/2008 год. на ВКС, І г.о., решение № 474 от 09.06.2009 год. по гр.дело № 4485/2007 год. ІІ г.о. и определение № 388 от 13.07.2009 год. по гр.дело № 372/2009 год. на ВКС, І г.о., основано на разпоредбата на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ.
Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. съобрази, че по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в производство по реда на чл.290-293 ГПК е постановено решение № 376 от 19.10.2010 год. по гр.дело № 641/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. С него е прието, че правният интерес се обуславя от наличието на висящо административно производство, инициирано по искане на ищеца по предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за възстановяване от административен орган собствеността върху спорния имот по реда на чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или от възможността то да бъде образувано. Според решението, липсата на висяща административна процедура, както и липсата на възможност, предвид изтеклите преклузивни срокове за това, води до липса на правен интерес от предявяване на установителен иск на това основание.
Съгласно т.2 от тълкувателно решение № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК включва и решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК. След като по процесуалния спор, предмет на настоящото частно производство е налице задължителна практика на ВКС, касационното обжалване на определението на въззивния съд, което е в съответствие с тази практика не следва да се допуска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10494 от 08.07.2010 год. по ч.гр.дело № 4920/2010 год. на Софийския градски съд, търговска колегия, VІ-5 състав по частна касационна жалба вх.№ 57743 от 09.08.2010 год. на С. Г. Х., З. С. Б., Л. С. К., Л. С. Д. и Р. М. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/