2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5182/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр.София, 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 5182/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 189 от 27.05.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 171/2013 год. по описа на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 08.03.2013 год. по гр.дело № 28/2013 год. на Видинския районен съд за прекратяване производството по делото.
Недоволен от определението е жалбоподателят М.-гр.София, представлявано от адвокат К. Р., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:
– следва ли член на съдебния състав, постановил обжалвания акт, да се отведе в случай, че същият е бил едноличен съдия-докладчик по друго дело в същия съд, между същите страни и на същото правно основание, по което се е произнесъл в по-ранен момент с прекратителен акт и спрямо когото са налице основанията за отвод по настоящото дело по чл.22, ал.1, т.6 ГПК;
– какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото във връзка с разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която при произнасянето си въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата и
– при наведени доводи в частната въззивна жалба за нарушена родова подсъдност на делото, следва ли въззивният съд служебно да препрати делото на съда, който е родово компетентен да го разгледа и реши, включи и за да се произнесе по редовността на исковата молба.
Ответникът по частната касационна жалба – [община] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди разпореждането /определението/ на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото въззивният съд е приел, че подробните и ясни указания за констатирани нередовности на исковата молба не са отстранени и в продължения срок, който е изтекъл на 04.03.2013 год. Взето е предвид, че не е уточнено кой е ищец/или ищци/ по делото и в случай, че ищец е М. В. – не са представени доказателства за представителство на същото, респ. за представителната власт на адвокат Р., поради което исковата молба, подадена от „М.”, [населено място] и „евентуален” ищец М. [населено място] е подадена от ненадлежна страна в противоречие на чл.26, ал.2 ГПК и е недопустима. Отчетено е, че не е посочена и цена на исковете, не са индивидуализирани два от имотите и не са посочени основанията, от които произтичат претенциите по чл.108 ЗС за ревандикиране на процесните четири недвижими имота.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалван на въззивното определение на Видинския окръжен съд с № 189 от 27.05.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 171/2013 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: