5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
[населено място], 16.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1714 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], срещу решение №5 от 09.01.2015г. по в. т. дело №278/2014г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено допълнително решение от 21.07.2014г. по т. д. № 991/2012г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу А. П. А. за присъждане на неустойка за виновно неизпълнение на договор за лизинг в размер на 54 142,05 евро, ведно със законната лихва върху сумата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси от значение за изхода на спора: 1.Нищожна ли е уговорката за неустойка за неизпълнение при двустранна търговска сделка – договор за финансов лизинг, поради накърняване на добрите нрави, която не излиза извън обичайните функции на неустойката – обезщетителна, обезпечителна и санкционна? 2. Към кой момент следва да се прави преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави? 3. Следва ли преценката на решаващия съд относно това дали клауза за неустойка по повод разваляне на договор за финансов лизинг по вина на лизингополучателя накърнява добрите нрави, да обвързва наличието на такова накърняване с връщането или не на лизинговата вещ във фактическата власт на лизингодателя? 4. Уговарянето за плащане между страните на неустойка при неизпълнение на търговска сделка може ли да представлява предпоставка, съответно да има за следствие възникването на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза неустойката е уговорена? Допустимо ли е правният резултат /неоснователното обогатяване/ да определя предпоставката нищожността на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави/? Жалбоподателят поддържа, че изводите на въззивния съд по първия и втория въпрос са в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ВКС, ОСТК, решение № 102/03.08.2010г. по т. д. № 897/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 120/10.11.2010г. по т. д. № 1025/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. По отношение на третия и четвъртия въпрос счита, че са налице основанията по 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като произнасянето по тях ще бъде от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона.
Ответникът по касация А. П. А. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение Великотърновски апелативен съд е приел, че между „У. лизинг“ ЕАД, [населено място] и [фирма] /в несъстоятелност/ са възникнали правоотношения по договор за финансов лизинг от 11.06.2008г., а ответникът А. А. е подписал договора в качеството на поръчител и се е задължил да отговаря солидарно с лизингополучателя за изпълнение на задълженията му до окончателното им погасяване. Установил е, че в клаузата на чл.19 т.3 от лизинговия договор страните са уговорили едностранна неустойка в полза на лизингодателя, дължима от лизингополучателя при разваляне на договора по негова вина в размер, равен на разликата между лизинговата цена на обекта и вече платените от лизингополучателя месечни лизингови вноски. Съдът е приел, че клаузата за неустойка по чл.19 т.3 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което е отхвърлил предявения срещу поръчителя иск по чл.92 от ЗЗД като неоснователен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Първият и вторият от поставените от касационния жалбоподател въпроси са от значение за изхода на спора, но по отношение на същите не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В т. 3 на ТР № 1/09 г. на ОСТК на ВКС е даден отговор на тези въпроси в смисъл, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното решение са дадени принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, като: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка – парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и че прекомерността се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди.
За да потвърди първоинстанционното решение на Великотърновски окръжен съд в обжалваната му част, въззивният съд е приел за нищожна неустоечната клауза на чл.19 т.3 от сключения между страните договор за лизинг поради противоречието й с добрите нрави. Преценявайки договорните задължения на всяка една от страните, решаващият състав на Великотърновски апелативен съд е изразил становище, че уговорената неустойка дава възможност на лизингодателя да получи в пълен размер оставащите до изтичане на срока на договора лизингови вноски с ненастъпил падеж към деня на развалянето, включително и за периода след неговото прекратяване, през който лизингополучателят е лишен от ползването на лизинговата вещ, тъй като лизингодателят си е възстановил фактическата власт върху нея с изземването й. Приел е, че чрез тази неустойка лизингодателят постига резултата на реалното изпълнение от страна на лизингополучателя без да предостави дължимата от него насрещна престация – предоставяне ползването на лизинговата вещ до изтичане на срока на договора с възможност тя да се придобие от лизингополучателя, а по този начин се дава възможност за неоснователно обогатяване на лизингодателя. Следователно произнасяйки се по основателността на предявения иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД след извършена самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, като е обсъдил доводите на страните относно валидността на уговорената неустойка и е направил преценка дали в този си размер, към момента на сключване на договора, същата излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със задължителните постановки в т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС. Проверката относно евентуалната неправилност на изводите на въззивния съд е недопустима в производството по чл.288 от ГПК.
Отговорът на третия въпрос не е обусловен от тълкуването на конкретна правна норма, а на установените по делото факти и клаузите на процесния договор за лизинг, поради което същият не може да бъде определен като правен въпрос от значение за изхода на спора. Преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави се извършва за всеки отделен случай при отчитане на фактите и обстоятелствата по конкретния спор и при прилагане на критериите по т. 3 на ТР № 1/2010г. на ОСТК на ВКС.
Последният въпрос, формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, е относим към предмета на конкретното дело, но не е налице релевираната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. На поставените правни въпроси е даден отговор в решения №193/09.05.2016г. по т. д. №2659/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., и №219/09.05.2016г. по т. д. №203/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които формират задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. В същите е възприето, че уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя, в размер на всички неплатени по договора лизингови вноски до края на срока, излиза извън присъщите функции на неустойката, тъй като лизингодателят по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и нарушава принципа за справедливост. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос относно възможността чрез уговаряне на неустойка при неизпълнение на търговска сделка да се създаде възможност за неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза неустойката е уговорена, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд в обжалваната част.
Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5 от 09.01.2015г. по в. т. д. №278/2014г. на Великотърновски апелативен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено допълнително решение от 21.07.2014г. по т. д. № 991/2012г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.