О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 16.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 3182 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от И. Д. Ф. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „И. Ф.”, седалище [населено място], чрез адв. А. А., против определение № 133/14.04.2015 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 1766/2015 г., с което производството по делото е прекратено.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Частната жалба е допустима, разгледана по същество, е неоснователна.
И. Д. Ф. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „И. Ф.”, седалище [населено място], е подал молба за отмяна на влязло в сила решение № 95/16.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1913/2014 г. от ВКС, второ гражданско отделение.
Молбата е оставена без разглеждане, защото по съществото си е оплакване за неправилност на решенето, чиято отмяна се иска; не са изложени доводи, които да могат да се подведат под някоя от хипотезите на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Посочено е, че страната се опитва да пререши спора, което е недопустимо.
Определението е правилно.
Редовната молба за отмяна не изчерпва предпоставките за допустимост на производството по гл. ХХІV ГПК, така че доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Съдът сам квалифицира молбите, с които е сезиран, а тези, съдържащи оплаквания за неправилност на съдебния акт, не попадат в никоя от хипотезите на чл. 303 или чл. 304 ГПК. В производството по отмяна на влязло в сила решение съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита също срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК; извън тях, молбите са недопустими.
Твърдението, че състави на Върховния касационен съд са приемали за разглеждане и по-кратки молби по чл. 303 ГПК, изготвени от адв. А. А. и с решение са ги оставяли без уважение, не може да бъде довод, от който да следва, че молбата, по която е образувано гр.д. № 1766/15 г. по описа на ВКС, ІV г.о., е допустима. Както стана ясно, тя не може да бъде квалифицирана, защото няма никакви доводи, които да дадат основание да се приеме, че се иска отмяна по чл. 303 или чл. 304 ГПК. За нейната допустимост, се изхожда от съдържанието й, а не от обема й. И частната жалба, предмет на настоящото производство е 10 страници, но основното й съдържание е оплакване за неправилност на касационното решение, както и становище по материалноправния спор – все въпроси, които нямат отношение към разглеждания по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК процесуален проблем; те са без значение и за молбата по чл. 303 ГПК.
В заключение, молбата за отмяна е недопустима и правилно е оставена без разглеждане в обжалваното определение. То следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 133/14.04.2015 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 1766/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: