5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. София 30.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2921/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. Й., представлявана от адв. И. В. и Н. М. К., представлявана от адв. М. Б., против определение № 526/29.05.2019 г. на Окръжен съд – Габрово по ч.гр.д. № 146/2019 г., с което е потвърдено определение № 27/22.03.2019 г. по гр.д. № 29/2019 г. по описа на Районен съд – Трявна, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 424 ГПК.
В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Жалбоподателите считат, че въззивният съд е достигнал до необосновани изводи във връзка с твърдените от тях факти и процесуалните предпоставки за предявяване на иска по чл. 424 ГПК. Считат, че преценката, която е извършена е по същество на правния спор и следва да бъде направена с постановяване на съдебното решение. Иска се отмяна на постановеното определение и произнасяне по същество на правния спор.
Жалбоподателите считат, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд е отговорил очевидно неправилно на следния въпрос: „Длъжен ли е потребителят по договор за потребителски кредит с оглед на преклузивния срок за подаване на искова молба по чл. 424, ал. 2 ГПК чрез едностранни действия да иска и търси информация от банката по време на действие на договора относно нововъзникнал факт или обстоятелство, изразяващ се в приета методика от банката относно изчисляване на базовия лихвен процент по договора за потребителски кредит, или банката е длъжна да информира потребителя за новите факти и обстоятелства, които имат значение за размера на заплащаните от него погасителни вноски по кредита?“. Позовават се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване във връзка със следните въпроси: 1/ „Достатъчно ли е с оглед на допустимостта на иска по чл.424 ГПК ищецът аргументирано да изложи в исковата молба твърдения за наличието на новооткрити факти и обстоятелства, за да се даде ход на делото и исковата молба да бъде разгледана по същество, в частност – твърденията на ищеца за наличието на методика на банката за изчисляване на базовия лихвен процент по договори за потребителски кредит, приета след подписване на договора за потребителски кредит и въз основа на неправомерна клауза в договора, в която методика се твърди, че са налице субективни компоненти и е послужила като основание за едностранна промяна на размера на погасителните вноски от страна на банката?“ и 2/ „Може ли методика на банката, приета след подписване на договора за потребителски кредит и въз основа на неравноправни клаузи в договора, в която методика се твърди, че са налице субективни компоненти и е послужила като основание за едностранна промяна на размера на погасителните вноски от страна на банката, да бъде квалифициране като нов факт или обстоятелство, което има съществено значение за делото по смисъла на чл. 424 ГПК?“. Считат, че първият въпрос е разрешен в противоречие с определение № 262/31.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2375/2013 г. по описа на ВКС, I г.о., определение № 597/17.10.2011 г. по гр.д. № 538/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о. и т. 16 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а вторият в противоречие с решение № 15/18.04.2018 г. по търг.д. № 2439/2016 г. по описа на ВКС, I т.о.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по частната жалба „Централна кооперативна банка“ АД, подаден чрез И. П. Н. – директор на „Централна кооперативна банка“АД, клон Г.. Изложени са съображения за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 във вр.чл. 62, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. Й. и Н. М. К. против „Централна кооперативна банка“ АД. Предявен е иск с правно основание чл. 424 ГПК за признаване на установено, че ищците дължат на ответника следните суми: 7 603, 56 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 18.10.2017 г. до окончателното ? изплащане, 3 9210, 10 лв. – лихва за периода от 21.08.2015 г. – 17.10.2017 г. и 230, 47 лв. – разноски по делото, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 161/18.10.2017 г. по ч.гр.д. № 294/2017 г. по описа на Районен съд – Трявна. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото.
За да се произнесе по частната жалба на В. Д. Й. и Н. М. К. против преграждащото определение на Районен съд – Трявна, въззивният съд е установил следните факти: правоотношението между страните по делото е възникнало на основание договор за потребителски кредит от 19.12.2007 г., по който кредитополучателят В. Д. Й. е получила сумата от 20 000 лв. от кредитора „ЦКБ“ АД. Договорът бил обезпечен с поръчителството на Н. К. и В. Ц.. През 2008 г. с решение взето от УС на „ЦКБ“ АД банката е повишила лихвения процент по кредита. Поради това е съставен нов погасителен план, в който е променен размерът на погасителните вноски по процесния кредит. Впоследствие кредитополучателката е спряла да обслужва кредита, Банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която кредитополучателката В. Й. и поръчителката Н. К. не са възразили по реда на чл. 414 от ГПК и същата е влязла в сила. Поръчителката В. Ц. е възразила срещу заповедта и по иск на Банката е образувано гр. д. № 14/2018 г., по което е постановено решение № 44/07.09.2018 г. При преценка на съдържанието на решението съдът е установил, че в хода на производството Банката е представила Методика за изчисление на базов лихвен процент по потребителски кредити и овърдрафти на ФЛ, приета с решение на УС на Банката № 34/26.08.2010 г. В решението по гр. д. № 14/2018 г. е прието, че Банката е извършила едностранна промяна на лихвения процент по процесния кредит на основание решение № 47 от 04.12.2008 г. на УС на Банката, която едностранна промяна се основава на чл. 6, т. 1 от договора за кредит, която клауза именно е приета за неравноправна от съда на основание чл. 143, т. 12 ЗЗП и е обявена за нищожна, поради което част от претендираното от Банката вземане не се дължи от възразилата срещу заповедта поръчителка. При тези данни Окръжен съд – Габрово е приел, че атакуваното определение за прекратяване на производството по делото е правилно и законосъобразно и го е потвърдил. При извършване на преценка относно допустимостта на предявения иск по чл. 424 ГПК, съдът е посочил, че ищците не излагат обстоятелства как „новооткритото доказателство“ – Методика за изчисление на базов лихвен процент по потребителски кредити и овърдрафти на ФЛ, е повлияло на материалноправното им отношение с банката и каква е връзката му с процесния договор, послужил като основание за кредитора за снабдяването му със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Съдът е съобразил съдържанието на цитираното от ищците решение по гр.д. № 14/2018 г. по описа на РС-Трявна и е приел, че Методиката, на която се позовават не е послужила като основание за частичното отхвърляне на предявения от кредитора иск по чл. 422 ГПК, нито за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора за кредит на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП;че същата не представлява и ново доказателство, тъй като е приета през 2010 г., т.е. след изменението на лихвения процент през 2008 г. и няма отношение към възникването и съществуването на спорното правоотношение,поради което Методика за изчисление на базов лихвен процент по потребителски кредити и овърдрафти на ФЛ не е относима към формирането на оспорваното задължение и същата не може да повлияе на размера на установения в заповедното производство дълг между страните. В допълнение Окръжен съд – Габрово е посочил, че оплакванията във връзка с неравноправните клаузи на процесния договор и задълженията на заповедния съд в тази връзка са ирелевантни към преценката за допустимост на предявения иск с правно основание чл. 424 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно, респективно не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Следва да се отбележи, че поставеният въпрос, по отношение на който се твърди да е разрешен очевидно неправилно, предполага отговор на общовалидно питане свързано с отношенията между страни по потребителски договор за кредит. Освен това и евентуален принципен отговор не би имал значение за конкретното дело, доколкото въззивният съд е приел, че процесната Методика няма никакво отношение към спора.
Не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 16 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Тази преценка представлява съобразяване на относимостта на твърдените от ищеца факти към материалния спор. Основателността на иска е последица от доказването на тези факти. Следователно и предвид първата част от въпроса по т. 1 с даденото задължително тълкуване е изяснено, че с оглед допустимостта на иска по чл. 424 ГПК в исковата молба не е достатъчно да са изложени твърдения за наличие на новооткрити факти и обстоятелства, а е и необходимо съдът да прецени тяхната относимост към спора. Точно такава преценка е извършил Окръжен съд – Габрово, като е посочил, че в исковата молба не се излагат обстоятелства как процесната Методика на Банката е повлияла на правоотношенията между страните и каква е връзката ? с процесния договор за потребителски кредит. В останалата част въпросът е фактически и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос,с това си съдържание, оспорва направените изводи и може да се разглежда единствено като оплакване срещу правилността на атакуваното определение. Съдът е изключил приложението на процесната Методика към материално-правните отношения между ищци и ответник и чисто темпорално, като е посочил, че същата е приета след като е взето решение и е увеличен лихвения процент по договора за кредит. Окръжен съд – Габрово изрично е изключил Методиката като основание за изменение на лихвения процент. Поради това възприемайки различна основополагаща теза, този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и представлява единствено различно схващане на жалбоподателите относно претендираните от тях права.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 526/29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 146/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: