4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№417
С..11.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1112/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 681 от 27.04.2011 г. по т.д.№ 535/2010 г. на Апелативен съд – С., с което след отмяна на решение на Окръжен съд – Благоевград по гр.д.№ 434/2009 г., [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 34 308.43 лв., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 05.10.2009 г. и обезщетение за забава в размер на 2 517.79 лв. за периода от 07.03.2009 г. до 05.10.2009 г., ведно с разноски по делото в размер на 4 216.29 лв.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяната му.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото правни въпроси, свързани със свободата на договаряне и приложимостта на чл.20а ЗЗД, както и с приложението на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД когато към момента на влизане в сила на чл.295, ал.7 от Закона за електронните съобщения, предвиждащ безвъзмездност при използване на имоти – публична общинска собственост за прокарване на електронни съобщителни мрежи и при липса на издаден административен акт по чл.193, ал.4 ЗУТ за право на прокарване, доколко платеното по вече сключено споразумение между страните подлежи на връщане като получено без основание. Поддържат се допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 ГПК, основани на ППВС № 1/1979 г. и множество приложени решения на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./, решения по арб.дела. По приложението на чл.55 ЗЗД алтернативно се поддържа и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита за неоснователно искането за достъп до касация, а по същество твърди, че обжалваното решение е правилно. Съображения са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съдебен състав е отчел, че със сключеното между страните споразумение на 04.10.2004 г. е уговорено депозирането на процесната сума/депозит/ по сметка на общината под условие, че ще бъде дължима съгласно чл.193, ал.4, вр. с чл.210 ЗУТ като цена на правото на прокарване на далекосъобщителни мрежи през имоти – публична общинска собственост, след разрешаване по съдебен ред на спора относно възмездността на учредяването, както и, че към момента на влизане в сила на чл.295, ал.7 от Закона за електронните съобщения, предвиждащ безвъзмездност на правото на прокарване на електронни съобщителни мрежи през такива имоти, не е учредено право на прокарване по чл.193, ал.4 ЗУТ/независимо от издадените от общината разрешения за строеж/, нито спора относно възмездността на учредяването на това право е било разрешено по съдебен ред – в рамките на административните производства по адм.дела №№ 2336/2006 г. и 6590/2006 г. по описа на ВАС, в които са отменени решенията на общината за определяне на пазарна цена на правото на прокарване на кабел за захранване на абонати на кабелна телевизия. Прието е, че след като не е възникнало основанието за дължимост на депозираната от ищцовото дружество сума , а именно издаване на акт по реда на чл.193, ал.4 от ЗУТ и такъв не е издаден до влизане в сила на чл.295, ал.7 от ЗЕС, то платеното по сключеното между страните споразумение се явява получено без основание и подлежи на връщане. В мотивната част към решението въззивният съдебен състав прецизно е преценил клаузите на процесното споразумение, като е счел, че липсва основание за трансформиране на депозираната сума като цена на правото на прокарване. Съобразен е и предвиденият в ЗУТ ред за осъществяване на елементите от фактическия състав от правото на прокарване по чл.193, ал.4 от същия закон.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид конкретните съображения на решаващия съд, обусловили правните изводи по спора, не може да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси, свързани с визираната в чл.9 ЗЗД свобода на договарянето, както и с правните последици на договорите по чл.20а, ал.1 ЗЗД, са значими за изхода на делото.
По приложимостта на отделните фактически състави на неоснователното обогатяване, както и самият касатор поддържа, е налице задължителна практика – ППВС № 1/1979 г. и в случая липсват данни за допуснато отклонение от нея при постановяване на обжалваното решение. От друга страна, по въпросите, свързани с неоснователното обогатяване по специалните фактически състави на чл.55, ал.1 ЗЗД е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, като разпоредбата е ясна и не се налага допълнителното й тълкуване или изменение, или изоставяне на дадените разрешения по приложението й.
Доводите на касатора във връзка с различието между посоченото в решението правно основание, на което е уважен иска – чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД и формираната воля на съда, отразена в мотивите, че платеното по сключеното между страните споразумение се явява получено без основание/ чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД/, са извън компетентността на настоящия състав. Тези доводи биха могли да се преценяват единствено от въззивния съдебен състав по реда за поправка на очевидна фактическа грешка – чл.247 ГПК, което няма пречка да се извърши и след приключване на касационното производство.
Що се отнася до въпроса, свързан с предвидената в ЗЕС безвъзмездност на правото на прокарване на електронни съобщителни мрежи/ чл.295, ал.7/ и при липса на издаден, към момента на влизане в сила на този закон, административен акт за учредяване на право на прокарване, доколко се дължи връщане на платеното от ищеца като цена на това право, настоящият състав намира, че въпросът е относим към правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд. Съобразно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанията за достъп до касация са различни от основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК и е недопустимо във фазата по селекция на касационните жалби да се проверява законосъобразността на обжалвания съдебен акт.
С оглед приключване на касационното производство във фазата по чл.288 ГПК, касаторът дължи на ответника по касация половината от заплатеното адвокатско възнаграждение – 725 лева.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 681 от 27.04.2011 г. по т.д.№ 535/2010 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, трети състав.
Осъжда [община] да заплати на [фирма] сумата 725/седемстотин двадесет и пет/ лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: