4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 13.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2158/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 365 от 13.02.2013 г. по ч. гр. д. № 4 169/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-20 състав определение № 6072 от 15.10.2012г. по т. д. № 2 559/2012 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото по отношение на предявения от частния касатор срещу П. Д. С. от [населено място] иск с правно основание чл. 62 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ за признаване за установено, че ответникът не е титуляр на самостоятелно право за заявяване на изобретението по патент № 64333 от 02.11.2004 г. на Патентно ведомство на Република България.
Частният касатор моли за отмяната на атакуваното определение поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Счита, че въззивният съд неправилно е приел недопустимост на предявения иск, обосновавайки я с пропускането на срока по чл. 13, ал. 3, изр. 1 ЗПРПМ от страна на дружеството като работодател на ответника, без да прецени сключения между страните договор от 06.10.2000 г. и по-конкретно чл. 5 от същия, в който е уговорено само съвместно заявяване на изобретението. Според частния касатор, наличието на правен интерес от предявения иск произтича не само от възможността чрез него да се докаже правото му да бъде заявител на изобретението, но и да бъде установено изпълнението или неизпълнението на едно договорно задължение от страна на ответника – това по чл. 5 от цитирания договор, което е от значение за изхода на висящия между страните правен спор по спряното гр. д. № 2655/2005 г. на СГС, І-12 състав за присъждане на обезщетение за вреди от това неизпълнение.
Като значим за конкретното дело в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Правният интерес от воденето на отрицателен установителен иск за принадлежността на право на заявяване на изобретение по чл. 13, ал. 1 ЗПРПМ от страна на ответника следва ли да се ограничава само до наличието на принадлежност на това право за ищеца или този правен интерес може да е мотивиран и от други права на ищеца, които биха получили защита от положително решение по предявения отрицателен установителен иск”. Твърдението на касатора е, че поради липсата на съдебна практика решаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че същият е решен в противоречие с постановените от ВКС определение № 935 от 15.12.2010 г. по ч. т. д. № 640/2010 г. на І т. о. и определение № 288 от 16.06.2010 г. по ч. г. д. № 108/2010 г. на І г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – П. Д. С. от [населено място] – поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество – моли за оставянето на частната касационна жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 29.04.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото по отношение на предявения от [фирма], [населено място] срещу П. Д. С. от [населено място] иск по чл. 62 ЗПРПМ за признаване за установено, че ответникът не е титуляр на самостоятелно право за заявяване на изобретението по патент № 64333 от 02.11.2004 г. на Патентно ведомство на Република България, въззивният съд е споделил извода за недопустимост на същия поради липса на правен интерес за ищеца. Липсата на правен интерес е обоснована с факта, че ищецът, в качеството му на работодател на ответника, не е подал заявление за изобретение, създадено от негови служители, в предвидения в чл. 13, ал. 3, изр. 1 ЗПРПМ тримесечен срок от получаване на уведомлението за създаването на изобретението, което има за последица погасяване на правото му за заявяване и същото не би могло да бъде възстановено дори и настоящият иск да бъде уважен. За начална дата на тримесечния срок за заявяване на изобретението е приета датата 06.10.2000 г., на която е сключен договорът между [фирма], [населено място] и П. Д. С. за съвместно заявяване на процесното изобретение „Метод „нагъната тънкостенна черупка” за производство на мебелни конструкции и мебели. Според съдебния състав, дружеството не може да се позовава на този договор, за да обоснове правото си на съвместно заявяване по отношение на ответника С., тъй като същият е развален от страна на дружеството и последицата от това е отпадане с обратна сила на всички права и задължения по разваления договор, включително и уговореното с него право на съвместно заявяване на изобретението.
Настоящият състав намира, че макар поставеният въпрос да е значим за конкретното дело, като обуславящ изхода му, същият не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не са осъществени заявените от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, не може да се счете, че релевантният за спора въпрос е решен в противоречие с представената с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължителна съдебна практика, според която правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск не е необходимо да е непременно непосредствен, а е достатъчно да е и евентуален. В случая при преценката относно наличието на правен интерес за ищеца въззивният съд е съобразил не само факта, че правото на същия да заяви процесното изобретение е погасено поради пропускането на установения в закона 3-месечен преклузивен срок, но и обстоятелството, че ищецът не би могъл да се позовава на сключения с ответника договор от 06.10.2000 г. за съвместно заявяване на изобретението, тъй като този договор е развален по инициатива на самия ищец и следователно с обратна сила са отпаднали породените от него права и задължения. Следователно, решаващият състав е взел предвид всички факти и доказателства, имащи значение не само за непосредствения правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, но и тези, които, според частния касатор обосновават и неговия евентуален интерес. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, са резултат от възприемането на фактическата обстановка и извършената от него преценка на доказателствата, което, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде отнесено към основанията за допускане на касационния контрол, тъй като е въпрос, относим към правилността на съдебния акт.
Като неоснователно следва да бъде преценено и твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна и следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба е неясна и се налага тълкуването й. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени. Нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК /идентична с нормата на чл. 97, ал. 1 от отменения ГПК/, е напълно ясна и не поражда трудности при тълкуването и прилагането й, а освен това по приложението й е създадена богата и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и на Върховен касационен съд /каквато е посочена и от самия частен касатор/.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 365 от 13.02.2013 г. по ч. гр. д. № 4 169/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: