О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
[населено място], 16.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3411 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Д. М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц. Ц. срещу решение № 154/28.05.2015г. по т.д. № 243/2015г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 53/12.11.2014г. по т.д. № 59/2014г. на ТОС за отхвърляне на иска на касатора против С. Й. Б. и Л. Й. Б. по чл.135, ал.1 ЗЗД за прогласяване за недействително спрямо него на извършеното с НА № 59/2009г. дарение от С. Б. на Л. Б. на дворно място и триетажна масивна жилищна сграда в него, находящи се в [населено място] и е потвърдено решение № 5/10.02.2015г. по т.д. № 59/2014г. на ТОС за отхвърляне на предявения при условията на евентуалност иск по чл.135, ал.3 ЗЗД от касатора против С. Й. Б. и Л. Й. Б. за прогласяване за недействително спрямо него на извършеното с НА № 59/2009г. дарение от С. Б. на Л. Б. на дворно място и триетажна масивна жилищна сграда в него, находящи се в [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците С. Й. Б. и Л. Й. Б. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Третото лице-помагач [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът се легитимира като кредитор на ответника С. Б. въз основа на договор за цесия от 28.12.2010г., с който [фирма] е прехвърлила вземането си спрямо посочения длъжник по договор за ипотечен банков кредит от 05.06.2008г. ВнАС е констатирал, че атакуваната разпоредителна сделка – дарение между двамата ответници е била извършена на 16.12.2009г. Съдът е възприел заключението на ССЕ, че към датата на дарението е съществувало задължение за кредитополучателя по договора за ипотечен банков кредит в размер на 174 558,90 лв. Последният е извършвал погашения по кредита до 11.06.2010г. – датата на последната внесена вноска. Апелативният съд е приел, че атакуваната сделка е сключена преди касаторът да придобие качеството кредитор на длъжника по чл.99 ЗЗД. Цесионерът е станал титуляр на вземането срещу длъжника от датата на сключване на договора за прехвърляне на това вземане от цедента. Следователно касаторът не е бил увреден от дарението към датата на извършването му и искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е неоснователен. При разглеждане на евентуалния иск по чл.135, ал.3 ЗЗД въззивната инстанция е изследвала като релевантно условие наличието на намерение у двете страни за увреждане на кредитора. В тази връзка комплексно са съобразени обективно осъществили се факти : размер на задължението по договора за кредит; извършвани и след процесната сделка плащания от длъжника по погасяване на вноски по кредита, продължили до 11.06.2010г. ; обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 23.09.2010г. ; оценка от лицензиран оценител на банката на ипотекирания имот / различен от дарения/ на стойност значително по-висока от тази на която в последваща публична продан е било реализирано обезпечението на банковия кредит; непълнолетие към момента на дарението на надарената, която е участвала в сделката чрез своята майка и законен представител. Проследени в тяхната съвкупност горните факти са обусловили извода на решаващия съд за липса на намерение у ответниците физически лица за увреждане на кредитора със сключването на процесната сделка. Поради това ВнАС е приел за неоснователен и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.135, ал.3 ЗЗД. Обжалваното решение е подписано с особено мнение от докладчика по делото като член от състава на съда, в което е застъпено разбирането, че цесионерът придобива вземането такова, каквото то съществува като вид и характеристики за цедента на осн. чл.99, ал.2 ЗЗД – с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. възможността да се иска отменяване на действия, увреждащи стария кредитор, при условията, при които това е могъл да направи последният. Изведен е бил краен извод, че касаторът се легитимира като кредитор с вземане, което предхожда осъществяването на дарението. След обсъждане на останалите релевантни за хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД предпоставки – безвъзмезден характер на сделката и наличие на знание у прехвърлителя по нея, че съществува задължение към кредитора, е било направено заключение за основателност на иска в тази хипотеза.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси: 1/ При наличието на сключен договор за цесия и извършена увреждаща сделка от страна на длъжник преди сключването на договора за цесия, дали цесионерът следва да разполага с правото да заведе П. иск с правно осн.чл. 135, ал.1 ЗЗД или разполага само с възможността за предявяване на иск по чл.135 , ал.3 ЗЗД? 2/Ако в хода на висящ процес по П. иск ищецът прехвърли вземането си, следва ли да бъде заменен от цесионера или производството продължава между същите страни? 3/ Следва ли правоприемството по висящ спор по П. иск да бъде отразено като новонастъпило обстоятелство и ще ползва ли цесионера/ в качеството му на кредитор на длъжника-ответник по П. иск/ постановеното уважително решение по този иск или същият следва да се приведе в изпълнение от цедента? 4/ При прехвърляне на едно вземане следва ли да отпадне възможността и за цедента, и за цесионера да предявят П. иск по чл.135, ал.1 ЗЗД? Представлява ли това вменяване на допълнителна защита за недобросъвестен длъжник?
Касаторът обосновава допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с довод за съществуващи две противоположни решения на ВКС по чл.290 ГПК по тези въпроси – Решение № 199/13.11.2012г. по т.д. № 191/2012г. на II т.о. и Решение № 319/27.04.2010г. по гр.д. № 4025/2008г. на IV г.о. По последните два въпроса мотивира и допълнително основание по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК – решаването на същите е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС намира, че поставените втори, трети и частично четвърти въпрос не покриват изискванията към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Чрез въвеждане пред касационната инстанция на така посочените въпроси касаторът търси отговори на хипотетично поставени проблеми, които не са били предмет на обсъждане в разглеждания с обжалваното решение казус, поради което и не са от естество да обусловят решаващите изводи на апелативния съд. Висящият спор не е по предявен отменителен иск от кредитор, който в хода на процеса е прехвърлил своето вземане, от което извежда легитимацията си на кредитор по иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, за да се повдигат въпроси относно процесуалните последици от прехвърляне на това право.
Четвърти въпрос частично се включва в поставения от касатора първи въпрос. ВКС намира, че същите са намерили отговор в обжалваното решение и са обусловили изхода от спора, поради което е осъществено изискването по чл.280, ал.1 ГПК за наличие на общо основание за допускане на въззивния акт до касационен контрол. От друга страна настоящата инстанция преценява, че не е налице допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Не се споделя доводът на касатора, че са постановени две противоположни решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК по поставения първи въпрос. В обжалваното решение ВнАС се е позовал на разрешението дадено с Решение № 199/13.11.2012г. по т.д. № 191/2012г. на ВКС, II т.о. по допуснатия на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК правен въпрос: дали правото на отменителен иск по чл.135 ЗЗД на цедента преминава в цесионера, независимо от това дали атакуваната като относително недействителна разпоредителна сделка с имуществото на длъжника е сключена преди самата цесия и нейното съобщаване. Същото е в смисъл, че фактическият състав на нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД включва качеството кредитор с възникнало вземане спрямо разпоредилия се с имуществото си длъжник да е било дадено към момента на това разпореждане. Ако това вземане е преминало чрез цесия в патримониума на цесионера и датата на цесията се предхожда от разпоредителната сделка, то цесионерът не е имал качеството кредитор към датата на разпоредителното действие, следователно не е увреден от него към момента на извършването му. Поради това в последния случай цесионерът не е активно материалноправно легитимиран да води иска по чл.135, ал.1 ЗЗД. С посоченото задължително решение на ВКС не е отречено правото на този цесионер да иска обявяване за относително недействително на увреждащото го действие от страна на длъжника при условията на чл.135, ал.3 ЗЗД . Ето защо произнасянето на съда с обжалвания съдебен акт е в унисон с цитираната практика на ВКС.
Решение № 319/27.04.2010г. по гр.д. № 4025/2008г. на ВКС, IV гр.о., на което се позовават в особеното мнение съдията-докладчик от ВнАС и в изложението касаторът, е повод допускане на касационно обжалване по различен правен въпрос: необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД. Отговорът, даден с посоченото решение, обхваща само проблема за правните последици на съобщаването на договора за цесия, но не и в коя от двете хипотези на чл.135 ЗЗД – тази по ал.1 или по ал.3 цесионерът, който е придобил вземането на цедента срещу длъжника, като цесията е сключена след извършване на разпоредително действие с имущество на последния, може да иска обявяване на това действие за относително недействително спрямо него. Развитите от решаващия съд съображения по съществото на касационната жалба по проверка на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК излизат извън обхвата на отговора по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, поради което и с оглед разясненията по т.1 от ТР № 2/2010г. от 28.09.2011г. по тълк.д. № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС не може да се направи извод за противоречиво разрешавани правни въпроси по смисъла на чл.292 ГПК с двете цитирани решения по чл.290 ГПК на ВКС.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на ВнАС.
Разноски за производството не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 154/28.05.2015г. по т.д. № 243/2015г. на Варненския апелативен съд в частта, с която са потвърдени решение № 53/12.11.2014г. по т.д. № 59/2014г. на ТОС и решение № 5/10.02.2015г. по т.д. № 59/2014г. на ТОС .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.