О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
Гр.София, 02.08. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1314/2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от МИНЕРАЛИ И. БЪЛГАРИЯ О. [населено място] /в качеството му на трето лице – помагач на ищеца Б. МИНЕРАЛИ – С. АД /н//, чрез процесуалния му представител – адв. Н. В., против определение № 29/06.01.2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в по ч.гр.д. № 5383/2015 г., с което е потвърдено определение от 28.10.2015 г. по т.д. № 2214/2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-11 състав за спиране на производството по делото на осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до окончателно приключване с влязло в сила съдебно решение на т.д. № 64/2012 г. по описа на ОС – [населено място].
В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Моли се за неговата отмяна и постановяване но друго, с което определението за спиране да бъде отменено изцяло, поради липса на преюдициален спор по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, или делото да бъде върнато с указания за разделяне на производството поради това, че преюдициалният спор касае само част от обективно съединените искове по делото с правно основание чл.327 ТЗ, с оглед на което в останалата си част производството следва да продължи.
Допускане на касационно обжалване се претендира по следните въпроси, от значение за изхода на делото: „1. Длъжен ли е въззивният съд, сезиран с частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК поради разглеждане на дело пред друг съд, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора, когато констатира, че предмет на разглеждане на делото пред другия съд касае само част от обективно съединените искове, предмет на спора пред първоинстанционния съд и последният е спрял производството изцяло, без да е разделил тяхното разглеждане в две дела и не е продължил производството по онези искове, които не са предмет на второто дело, със своето определение да отмени това на първоинстанционния съд и върне делото с указание до същия да раздели производството по обективно съединените искове, като продължи разглеждането на онези от тях, които не са предмет на другото дело и спре производството по отношение на онези от тях, които са предмет на това дело; 2. При прогласяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба по иск с правно основание чл.647 т.6 от ТЗ, отпада ли поетото с договора задължение от страна на купувача към продавача да заплати цената на закупената стока или това негово задължение продължава да съществува, а вземането на продавача е изискуемо.”. Сочи се, че разрешаването на посочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, като основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е обосновано с оплакванията за неправилност на обжалваното определение.
Против частната касационна жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – В. АД [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди обжалваното определение с правно основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, съставът на въззивния съд е обосновал извод, че исковете по т.д. № 64/2012 г. по описа на ПОС с правно основание чл.646 и чл.647 ТЗ имат обуславящо значение спрямо осъдителните искове за реално изпълнение, предмет на настоящото исково производство, за заплащане цената на продадени и предадени от ищеца /в несъстоятелност/ на ответника В. АД стоки, с правно основание чл.327 ТЗ. Съдът е приел, че реалното изпълнение е възможно само при валиден договор и ако същият бъде прогласен за недействителен, изпълнение по него няма да се дължи. Посочил е, че не е компетентен да прецени дали са налице предпоставките за обявяване на нищожност, респективно на относителна недействителност на атакуваните по т.д.№ 64/2012 г. по описа на ПОС сделки, но при евентуално уважаване на исковете ще се наложи реституиране на даденото от продавача по четирите фактури и т.к. продажната цена не е заплатена, то задължението за заплащане на цената им ще отпадне. Последиците на чл.648 ТЗ е счел, че са неприложими в случая, т.к. възможността ответникът да встъпи като кредитор в производството по несъстоятелност по вземане за връщане на даденото /т.е. цената/ е предвидена за случаи, при които цената е била платена. На последно място е посочил, че действително преюдициалният спор касае само четири от процесните фактури, но в производството по частната жалба не може да бъде извършено разделяне на първоинстанционното производство.
Настоящият съдебен състав, като съобрази задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС намира, че не се доказват основанията за допускане на обжалваното определение до касационна проверка, съобразно изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 ГПК не се преценява като решаващ, съответно – значим за изхода по делото, тъй като, видно от мотивите на въззивния съд, исковете, предмет на производството пред ПОС не са предявени само на посоченото във въпроса на жалбоподателя правно основание /647 ТЗ/. Формулираният първи въпрос не би могъл да се квалифицира като правен, доколкото до фактическото разделяне на производството пред първата инстанция би се стигнало, ако въззивният съд бе отменил частично определението за спиране. Следователно въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касация. Независимо от това следва да се отбележи, че жалбоподателят не е обосновал надлежно и допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на която се позовава. Неправилността на акта, като основание по чл.281 т.3 ГПК, не е идентична с основанието за допускане на касационно обжалване по въпроси „от значение за точното прилагане на закона”.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 29/06.01.2016 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, по ч.гр.д. № 5383/2015 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: